Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Нови Питсбърг. Ще съм готова.
— Там ще прекараме с теб ден или два. А после ще продължим пътя си, покрай Сепарация — право отвъд хоризонта. Ще преминем през Безнадеждния проход, скъпа. Как ти се струва?
— Ще те последвам навсякъде.
— А не те ли е страх? Там ще можеш да си бъбриш само с мен. Докато бързичко не си направим някого и не го научим да говори. Съседите ще са ни галоперите, драконите и Бог знае кой още… Във всеки случай няма да можеш да ходиш на гости.
— Ще готвя, ще ти помагам във фермата и ще раждам деца. А когато те станат три, ще открия „Началното училище на мисис Смит“. Или да го наречем „Началното училище на Дългокраката Лил“?
— По-скоро последното. Това ще е училище за калпазани. Децата ми винаги са такива, Дора. Могат да бъдат учени само с пръчка в ръката.
— Свикнала съм, Удроу. Вече съм имала подобни ученици; двама от тях тежат повече от мен, но съм ги пошляпвала, когато ми се наложи.
— Може и да не ходим до Безнадеждния проход, Дора. Ще се качим на Анди Джей и ще отидем на Секундус. Бригс казва, че сега там живеели над двайсет милиона души. Ще имаш хубава къща с вътрешна тоалетна. Няма да ти се наложи да превиваш гръб на фермата. Ще има и хубава болница, където истински лекари ще ти помогнат при раждането. Сигурност и удобства.
— Секундус? Там, където са се преместили всички Хауардовци? Нали така?
— Около две трети от тях. Има такива, които живеят и тук, както споменах. Но ние не афишираме присъствието си, защото е неудобно и опасно да бъдеш Хауардовец, когато наоколо е пълно с ефимерни. Няма да ти се наложи да вземаш решение за три или четири дни, Дора. Корабът ще остане в орбита, докато не му разреша да отлети. Искаш ли седмица време? Или месец? Колкото ти потрябва, само кажи.
— Боже! И ти можеш да си позволиш разходите, необходими, за да държиш капитан Бригс с кораба на орбита? Само за да ми дадеш време да помисля?
— Не искам да ти давам зор. И работата не е в парите, Дора. Впрочем, престоят на орбита не струва скъпо. Ох… толкова дълго ми се е налагало да разчитам само на себе си, че съм забравил какво е да си женен и че можеш да доверяваш на жената тайните си. Анди Джей е моя собственост, Зак Бригс е мой младши партньор. Той ми е син. Твой приемен син, ако щеш. — Тя не отговори. — Какво има, Дора? Шокирах ли те?
— Не, Удроу, просто свиквам с новите идеи. Разбира се, щом си Хауардовец, не се жениш за пръв път. Просто никога не съм се сещала, че може да имаш синове и дъщери.
— Да, станал съм несъобразителен поради егоизма си. Накарах те да бързаш, а нямаше нужда от това. Ако останем на Нови начала, искам Ърнест Гибънс да изчезне, да се качи на Анди Джей, защото е прекалено стар; вече ми е трудно да продължа да поддържам външността си в съответствие с възрастта му. Затова трябва да го смени Бил Смит — възрастовата ви разлика е много по-малка, освен това той е далеч по-хубав, пък и никой тук няма да заподозре, че съм Хауардовец.
Неведнъж съм прибягвал до този номер и знам какво да направя, за да може всичко да е наред. Смятам да се отърва час по-скоро от Ърнест Гибънс. Та той ти е доведен чичо и е три пъти по-възрастен от теб, така че не може и да си помисли за шляпване по задничето ти, пък и на теб няма как да ти хрумне да поощряваш подобни негови действия. Така смятат всички. Пък аз искам системно да те галя по сладкото задниче, прелестна моя.
— Аз също искам да го правиш. — Дора смушка мулето да намали ход. Вече се приближаваха към къщите. — И не само това. Удроу, ти каза, че не можем веднага да заживеем заедно, защото ще предизвикаме неодобрението на съседите. А кой ме учеше да не се съобразявам с хорското мнение? Ти самият.
— Наистина е така, но понякога е по-изгодно да накараш съседите да си мислят точно това, което ти искаш, за да повлияеш на техните думи и дела — а сега моментът е точно такъв. Същевременно искам да те науча на търпение, скъпа.
— Ще постъпя както кажеш, Удроу. Но на едно нещо ще настоявам: съпругът ми трябва да спи в моето легло!
— И аз искам същото.