Достатъчно време за любов [bg]

— Ясно. Трябваше да взема някакви мерки, но не очаквах, че ще се задържа тук толкова дълго. Хелън знаеше ли?

— Според мен — да. Никога не сме говорили за това. Но ми се струва, че се е досетила — по същия начин, по който и аз. Възможно е дори да е изчислила точно кой от Матусалците си…

— Не ме наричай така, миличка. Същото е като да наречеш евреина чифутин. Аз съм член на Семействата Хауард. Хауардовец.

— Извинявай. Не знаех, че това прозвище е обидно.

— Е… всъщност не е. Просто ми напомня за времената, когато ни преследваха. Страшно отдавна беше… Извинявай, Дора; ти май искаше да ми разправиш как си разбрала, че се казвам Лазарус. Това е едно от многото ми имена, както и Ърнест Гибънс.

— Да… чичо Гиби. Видях името в една книга. Имаше и снимка. Стара микрокнига, която прочетох в градската библиотека. Погледнах снимката и изключих апарата, после пак го включих, за да я разгледам по-внимателно. На снимката ти беше без мустаци и косата ти беше по-дълга, но колкото повече разглеждах портрета, толкова повече той ми напомняше за теб. Не бях сигурна, но не посмях да попитам.

— Но защо, Дора? Щях да ти кажа истината.

— Ако искаше да я знам, щеше сам да ми я кажеш. Ти винаги си имал причини за всичко, което правиш и казваш. Разбрах го още когато бях толкова мъничка, че яздех до теб на седлото… и затова си мълчах. До днес. Когато научих, че заминаваш.

— Нима съм ти казал, че заминавам?

— Моля те, недей! Веднъж, когато бях съвсем малка, ти ми разказа как като дете си чул крясъците на дивите патици в небето и после, когато си пораснал, си поискал да разбереш накъде са отлетели. Не знаех какво е това диви патици и ти се наложи да ми обясняваш. Знам, че ти винаги тръгваш след дивите патици: щом чуеш техните крясъци, значи е време да потеглиш на път. Този зов отеква в ушите ти вече три или четири години — разбрах това, защото, когато ги чуваш ти, аз също ги чувам.

— Дора, Дора!

— Моля те, недей. Не искам да те задържам тук, дори няма да се опитвам. Но преди да отлетиш, ще те помоля за едно нещо.

— Какво искаш, Дора? Не исках да ти го казвам, но аз оставям нещичко на теб и на Джон Меджи. То стига, за да…

— Не, недей! Сега съм голяма и мога да се изхранвам сама. Онова, което искам, няма да ти струва нищо. — Тя го погледна в очите. — Искам да имам дете от теб, Лазарус.

Лазарус Лонг въздъхна дълбоко и се опита да успокои сърцебиенето си.

— Дора, Дора, скъпа моя, самата ти си почти дете, рано ти е още да говориш за деца. Нали не искаш да се омъжваш за мен…

— Не те моля да се ожениш за мен.

— Исках да кажа, че след година, две или три, или пък след четири, ти ще поискаш да се омъжиш. И тогава ще се радваш, че нямаш дете от мен.