Достатъчно време за любов [bg]

— Разбира се, не. Но това помага. Подмладителната терапия не дава вечен живот и на Хауардовците. На някои хора им е от полза, на други не. Между другото, знаеш ли колко време са живели твоите дядо и баба?

— Откъде бих могла, Удроу? Едва помня родителите си, а на бабите и дядовците си дори не им знам имената.

— Можем да ги открием. За всеки емигрант, пристигнал тук с кораба, се пазят материали на борда. Ще кажа на Зак… на капитан Бригс да потърси досието на семейството ти. После…

— Не, Удроу.

— Защо не, скъпа?

— Тези неща не са ми необходими, не искам да знам нищо за тях. Много отдавна, поне преди три-четири години, скоро след като разбрах, че си Хауардовец, аз успях да науча, че в действителност Хауардовците не живеят по-дълго от нас, от обикновените хора.

— Как така?

— Ами така: всички ние имаме минало, настояще и бъдеще. Миналото е спомен и аз не мога да си спомня онова време, когато ме е нямало. А ти можеш ли?

— Не.

— Излиза, че в това отношение сме равни. Сигурно имаш повече спомени, нали си по-възрастен. Но всички те са минало. А бъдещето? То още не е настъпило и никой не знае какво ще бъде. Може да ме надживееш, но е възможно и аз да те надживея. Или да загинем заедно. Ние не знаем какво ще стане и аз изобщо не искам да узнавам. Но и двамата имаме настояще; то е общо и аз съм щастлива. Хайде да приберем мулетата в конюшнята и да се наслаждаваме на настоящето.

— Чудесно — той се усмихна. — Как предпочиташ да се наслаждаваме — продължително или често?

— И двете!

— Ето това е моята Дора! Всичко, което си заслужава да се направи, трябва да бъде повтаряно.

— И да се прави отново и отново. Но почакай, скъпи, ти каза, че капитан Бригс ти е син, значи излиза, че той ми е доведен син. Предполагам, че е точно така, макар да не си го представям в тази роля. Но… можеш да не ми отговаряш, защото се споразумяхме да не се интересуваме от миналото си…

— Хайде, питай. Ако реша, може и да ти отговоря.

— Е, добре… Коя е майката на капитан Бригс? Тоест бившата ти жена?

— Казваше се Филис. Филис Бригс-Спърлинг. Защо се интересуваш, скъпа? Много добро момиче. Друго не мога да ти кажа.

— Май си пъхам носа където не трябва.

— Може би. На мен ми е все едно. И на Филис също, предполагам. Скъпа, оттогава са минали два века, забрави го.

— О! Починала ли е?

— Не знам. Вероятно Зак е по-наясно: наскоро е бил на Секундус. Всъщност щеше да ми каже, ако беше умряла. Не сме общували с нея, откакто тя се разведе с мен.

— Да се разведе с теб? Тази жена няма вкус!

— Не може да се каже, че няма вкус, Дора! Тя е много добро момиче. Обядвах с нея и нейния съпруг, когато за последен път ходих на Секундус, тоест не бях сам, а заедно със Зак. Двамата се бяха погрижили да съберат общите ни деца, или поне онези, които бяха по онова време на планетата; поканили бяха и някои от останалите ми роднини. Накратко, организираха семейно парти в моя чест. Проявиха уважение. Между другото, тя също е даскалица.