![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Свинята пътуваше във втория фургон, вързана до задната стена, за да не избяга. Кучетата тичаха до фургона или до самите му колела, преследваха галопери или други животни. Котките правеха каквото им скимне, както подобава на природата им: вървяха сами или се возеха, зависи как им отърваше. Козата и козелът гледаха да не се отдалечават от колелата, тъй като козлетата вече бяха пораснали достатъчно, за да могат да вървят дълго време, но щом капнеха от умора, беше позволено и те да се качат във фургона. Когато майка им проточеше своето меееее, Смит спираше и връчваше умореното козле на Дора. В двойната клетка над „свинското“ кътче се оплакваха от живота пилетата. Свободните мулета нямаха никакви задължения, освен да наглеждат галоперите. А Бак беше почетен ръководител на парада; той избираше пътя, командваше мулетата и им предаваше нарежданията на Смит. Обаче имаше моменти, когато свободните мулета — единствено с изключение на Бак — сменяха впрегатните. Не се разминаха с тази участ и Бети с Бюла. Наложи им се да обуздаят гордостта си на благородни създания, на които им приляга да носят само седло. След сериозния „разговор“ с Бак, съпроводен от няколко къча и леки ухапвания, двете кобили се заловиха за работа, смирени и притихнали.
Нямаше нужда от поводи, защото двата чифта дълги юзди бяха вързани за първата двойка мулета и през халките на нашийниците на наредилите се след тях животни стигаха до седалката на фургона, за която обикновено връзваха поводите, вместо да ги държат в ръце. Макар че в кервана имаше доста самци, мулетата се подчиняваха само на Бак. Смит се забави в Сепарация и изгуби почти цял ден, за да смени един силен, гърдест самец с по-млад и не толкова як, защото здравенякът не желаеше да се подчинява на Бак. Старчето Бак беше готово да се бие с опакия младок, за да си изяснят отношенията, но Смит не можеше да му позволи подобен риск, защото се нуждаеше от ума и опита на възрастното муле и не искаше то да претърпи поражение в битката.
При евентуални неприятности не биха помогнали никакви поводи. Ако мулетата изпаднеха в паника и хукнеха да бягат — нещо почти невероятно, но все пак възможно — двама души не биха могли да ги усмирят дори с помощта на множество юзди. Смит можеше във всеки момент да застреля своята челна двойка и тогава оставаше да се надяват, че фургоните няма да се преобърнат и мулетата няма да си счупят краката, препъвайки се в труповете. Ала желанието на Смит беше да стигнат до целта с цялото си стадо. Той разчиташе да запази към 80 процента от общия брой на животните, включително и по една двойка за разплод от всяка порода. Но знаеше, че би било победа, ако успее да опази дори само впрегатните мулета с фургоните и поне един чифт животни, защото тогава те щяха да успеят да устоят и да се преборят за оцеляването си.
Всичко зависеше от бройката на мулетата. Към края на пътешествието тя можеше да намалее до четири — тогава биха могли да се върнат с единия фургон. Но ако животните станеха една дузина още преди Безнадеждния проход, щеше да се наложи да потеглят обратно.
И то незабавно. Дори да се наложеше да изоставят единия или даже двата фургона; щяха да изхвърлят всичко, което не може да бъде върнато, да заколят всички животни, които не биха могли да оцелеят без чужда помощ, а сетне щяха да потеглят — само с най-необходимото; мулетата биха мигли да тичат редом.
Дори куцащият Удроу Уилсън Смит да се върнеше в Сепарация пеша, а жена му — на муле, след помятане, но жива, това нямаше да е поражение. Пак щяха да му останат ръцете, главата и най-силната от човешките мотивации — нуждата да се грижи за жена си и да я изхранва. След няколко години биха могли да направят нов опит за преодоляване на Безнадеждния проход, избягвайки допуснатите първия път грешки.
Обаче в момента той просто беше щастлив и притежаваше всички богатства, за които би могъл да мечтае човек.
Смит се надигна на седалката на фургона.
— Е, Бак! Време е за вечеря.
— Дрремме за черрря — повтори Бак. А после високо изкрещя: — Дрремме за черрря! Шпирраме! Шпирраме!
Челната двойка мулета зави наляво.
— Слънцето е още високо — каза Дора.
— Да — отвърна съпругът й, — точно затова им наредих да спрат. Слънцето е високо, жега е, мулетата се измориха и изпотиха, огладняха и ожадняха. Искам да попасат. Утре ще станем преди разсъмване и щом зазори, ще потеглим на път, за да изминем колкото може повече, преди да стане адски горещо. Тогава ще направим още едно ранно спиране.