Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Нима?
— Аха. Професор по математика в университета „Хауард“ в Нови Рим на Секундус. Ако отидем там, може да се отбием у тях — тогава сама ще прецениш що за човек е.
Дора не отговори. Тя стисна с колене хълбоците на Бети, която ускори крачка. Бюла я последва.
— Дремме… фечерря! — рече Бак и бързо се устреми напред.
— Лазарус…
— Внимавай с това име, скъпа.
— Никой не може да ме чуе. Лазарус, дано да не настояваш… Не желая да живея на Секундус.
Вариации на тема XII
Разказ за осиновената дъщеря (продължение)
Сепарация остана далеч отзад. Вече три седмици малкият керван от два фургона и шестнайсет мулета — дванайсет впрегатни и още четири, необременени от никакъв товар, бавно пъплеше към планинската верига Бастион. Пътешествениците бяха видели за последен път обитаема къща преди повече от две седмици. Сега ги заобикаляше дива прерия, а пред тях вече от няколко дни насам бе зейнало устието на дефилето, водещо към Безнадеждния проход.
Освен шестнайсетте мулета в състава на малкия отряд влизаха две кучета — възрастна женска немска овчарка и млад мъжкар, две котки и един котарак, млекодайна козичка с три козлета — две мънички и едно поотраснало, два петела и шест кокошки от издръжливата порода на мисис Окинс, една свиня, а също така Дора и Удроу Смит.
Свинята беше прасна, бременността й бе потвърдена в Нови Питсбърг, още преди Смит да брои парите за нея. Мисис Смит също бе открила признаци, че е бременна, което се бе случило още в „Търкулнат долар“, преди Смит да нареди звездолета Анди Джей да напусне орбитата, защото (Смит реши, че не бива да казва това на жена си), ако Дора не беше забременяла, корабът би изчакал до следващия опит, а в случай на повторен неуспех Смит възнамеряваше да се откаже от първоначалния план и да закара Дора на Секундус, за да изясни причината и по възможност нещата да се оправят.
Като професионален заселник Смит смяташе за безсмислено и дори за безумие да тръгне да покорява нови земи с една жена, която не може да ражда деца. Няма смисъл подобно начинание да се предприема от несъвместима двойка, поправи се мислено той. Но и собствените му възпроизводителни способности не бяха имали възможност да се потвърдят в продължение на поне петдесет години. Докато обмисляше всички нюанси, той провери данните за родителите на Дора в медицинските картони, пазени от Краусмайер криво-ляво, и не намери там нищо обезпокоително. Предварително се беше притеснил, защото на такова откъснато от цивилизования свят място е трудно да се преодолее дори толкова просто нещо като несъвместимостта на резус-факторите.
Но доколкото можеше да се установи от ограничените възможности на кораба и на колониите, всичко се бе оказало наред, а Дора бе забременяла най-вероятно двайсет минути след неофициалната им венчавка.
Мина му през ума, че тя е могла да забременее и по-рано, но той не обърна особено внимание на тази мисъл. Смит не се съмняваше, че кукувиците са подхвърляли яйцата си в неговото гнездо поне веднъж на век, и гледаше да проявява към тези „свои“ деца особена обич, като си държеше езика зад зъбите. Смит позволяваше на жените си да лъжат и никога не ги поставяше натясно. Обаче той смяташе, че Дора не е способна на такова нещо. Ако е била забременяла по-рано и вече го е знаела, просто би му предложила да се сбогуват по един по-особен начин — но тя бе поискала дете от него.
Всъщност нямаше значение. Дори в случай, че сладураната бе успяла да сгази лука, без да се усети, той бе сигурен, че тя ще роди едно чудесно дете. Смит съжали, че не е познавал семейство Брендън. Те страняха от хората и по думите на Хелън дъщеря им бе придирчива; Дора не би легнала с един мъж просто за забавление — тя смяташе тези отношения за сериозни. Смит не се съмняваше, че Дора би могла да забременее от неподходящ човек единствено ако е станала жертва на насилие… Само дето след това на изнасилвача би му се наложило до края на дните си да пее фалцет, защото чичо Гиби беше научил навремето племенницата си на някои мръсни номера.
Сега на Смит за „календар“ му служеше бременната свиня. Ако не успееха да стигнат до подходящо за изграждането на дом място до момента, в който се родят прасенцата, щеше да им се наложи още същия ден да поемат назад, без колебания и без съжаление, защото щеше да е изтекла половината бременност на Дора и те щяха да успеят да се върнат точно навреме в Сепарация, при хората.