![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Значи ми отказваш?
— Просто казвам, че не бива да се поддаваш на чувствата и да вземаш прибързани решения.
Тя се изправи в седлото, изпъна рамене.
— Това не е прибързано решение, сър. Взето е много отдавна… доста преди да се досетя, че си Хауардовец. Разказах всичко на леля Хелън, а тя ми каза, че съм глупаво момиче и трябва да забравя за това. Но аз нищо не съм забравила и ако преди бях глупавичка, сега съм пораснала и знам какво правя. Не те моля за нищо друго, Лазарус. Може да стане с помощта на инжекции или нещо от този род, доктор Краусмайер ще помогне. Или… — тя отново го погледна право в очите — бихме могли да го направим по обичайния начин. — Тя сведе очи, после отново го погледна със смирена усмивка и каза: — Но при всички случаи всичко трябва да стане бързо. Не знам кога ще отпътува корабът, но добре познавам собственото си разписание.
Около половин секунда Гибънс превърташе в главата си всичко чуто до момента.
— Дора…
— Да… Ърнест?
— Аз не съм Ърнест, нито пък съм Лазарус. В действителност се казвам Удроу Уилсън Смит. За теб вече не съм чичо Гиби. Права си, чичо Гиби го няма и никога вече няма да се върне, така че можеш да ме наричаш Удроу.
— Да, Удроу.
— Искаш ли да знаеш защо ми се налага да сменям името си?
— Не, Удроу.
— Така. А не искаш ли да разбереш на колко години съм в действителност?
— Не, Удроу.
— И въпреки това искаш да имаш дете от мен?
— Да, Удроу.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Очите й леко се разшириха, но тя отговори на мига:
— Не, Удроу.
И тогава аз и Дора се скарахме за пръв и за последен път, Минерва. Това мило и крехко дете се беше превърнало в мила и страшно симпатична млада жена. Но тя не беше по-малък инат от мен, а с такива хора не се спори — те не изслушват никакви аргументи. И аз напълно допускам, че тя наистина бе премислила всичко до най-дребните подробности и бе решила твърдо да има дете от мене, стига да се съглася да й го дам, без да се женя за нея.
Аз от своя страна я помолих да се омъжи за мен не защото се подчинявах на порива. Изведнъж проумях накъде бяха вървели нещата години наред. Отдавна бях изгубил интерес към колонията, още в мига, в който престанаха да възникват реални проблеми. Исках да ми се случи нещо различно. Мислех, че чакам с нетърпение завръщането на Зак, но когато най-сетне, със закъснение от две години, Анди Джей се появи в орбита, аз разбрах, че съм очаквал не неговото пристигане.
И едва когато Дора се обърна към мен с тази смайваща молба, аз осъзнах какво точно съм очаквал.
Разбира се, направих опит да я разубедя — но играех ролята на адвокат на дявола. Всъщност вече бях решил какво да правя. Разбира се, женитбата с жена от кратко живеещите си имаше своите недостатъци, но аз не можех дори да допусна, че ще зарежа една бременна жена… По дяволите, скъпа, и за наносекунда не съм си помислял, че мога да постъпя така.
— Но защо не си съгласна, Дора?
— Вече ти казах. Ти отлиташ, а не искам да те задържам.
— Няма нужда да ме задържаш. Това още никому не се е удало. Но ако няма женитба — няма да има и дете.
Тя се замисли.
— А защо ти е сватбената церемония, Удроу? За да може детето ни да носи твоето име? Не искам да съм небесна вдовица, но щом имаш нужда от това, хайде да отидем в града и да намерим председателя. Защото всичко трябва да стане днес, ако в книгите не лъжат относно изчисляването на датите, в които може да се зачене.
— Жено, ти прекалено много говориш. — Тя не отвърна и той продължи: — Изобщо не ми пука за брачната церемония.
Тя помълча, после каза:
— Разреши ми да ти призная, че нищо не разбирам.
— Нима? Ами, да, разбира се. Дора, не съм съгласен да имаме само едно дете. Ще имаме половин дузина, а може и повече. Какво ще кажеш за една дузина, имаш ли нещо против?
— Да, Удроу, тоест не, нямам нищо против. Да, аз ще ти родя една дузина деца, а ако поискаш, и повече.
— Но за една дузина деца ще трябва време, Дора. Колко често да се отбивам? На всеки две години?
— Както искаш, Удроу. Връщай се, когато пожелаеш. И всеки път ще ми правиш ново дете, но тогава те моля незабавно да пристъпим към първото.
— Малката ми глупачка, наистина ли би го направила?