Достатъчно време за любов [bg]

Настъпиха промени. Хелън Мейбъри се омъжи за вдовеца Паркинсън и заживя с него в малката му нова къща на фермата, където сега работеха двамата му синове. Дора Брендън стана директорка на началното училище на мястото на мисис Мейбъри. Ърнест Гибънс, след като се оттегли от банкерството, стана номинален съдружник без право на глас в главния склад на Рик, докато собствените му хамбари пращяха от стока, чакаща пристигането на Анди Джей. Искаше му се корабът да не закъснява, защото парите, сложени настрана за търговия, отиваха за изплащане на новите данъци, а инфлацията изяждаше покупателната им способност. Побързай, Зак, докато не сме се разорили!

Най-накрая в небето над Нови начала се появи корабът и капитан Закър Бригс слезе от него с първата партида от четвъртата вълна заселници. Почти всички се оказаха хора на възраст. Но Гибънс се въздържа от коментари, докато двамата не останаха насаме.

— Зак, откъде ги намери тези ходещи трупове?

— Наречи го благотворителност, Ърнест. Макар че не описва точно събитията, които се случиха.

— А какво се е случило в действителност?

— Ако пожелаете още веднъж да изпратите своя кораб на Земята, капитан Шефилд, имайте добрината сам да свършите тая работа. Аз повече не стъпвам там. Земянинът, достигнал седемдесет и пет години, официално се смята за мъртъв. Отнемат му купоните за храна, всеки има право да го убие — просто за собствено удоволствие. Тези пътници не съм ги взел от Земята — това са бежанците, които се намираха в Луна Сити. Взех колкото можах. Отказвах на тези, които искаха да прекарат пътуването в каютите на кораба — или студен сън, или нищо. Настоявах да ми платят с оборудване и лекарства, но студеният сън ми позволи да намаля цените. Май нищо не губим. А ако не е така, тогава са ни останали инвестициите на Секундус, защото успях да опазя парите ни. Поне така мисля.

— Прекалено много се вълнуваш, Зак. Ще направим пари, ще изгубим пари — какво толкова? Важно е да се насладим на процеса. Кажи накъде потегляме сега — и аз ще започна да сортирам стоката, защото тя е почти два пъти повече, отколкото можем да поберем на борда. Докато ти товариш, аз ще продам това, което няма да можем да вземем, и ще вложа получените пари. Тоест ще ги оставя на Хауардовците. — Гибънс се замисли. — Предполагам, че тази нова ситуация изключва появата на клиника тук в близко бъдеще?

— Мисля, че е така, Ърнест. И за Хауардовците, които имат нужда от подмладяване, е по-добре да тръгнат с нас. Ще се доберем до Секундус с шест прехода, независимо от маршрута, който изберем. Ти идваш ли? Какво стана с проблемите ти? А с онова момиченце, ефимерната?

Гибънс се усмихна.

— Не се надявай, синко, няма да ти позволя дори да я зърнеш, чудесно те познавам.