Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 313
Перейти на страницу:

— Не споря, скъпи, просто исках да знам защо. Откъде би могла една даскалица да знае нещата, които трябва да знае жената на един заселник.

— Няма откъде — и точно затова ти ги обяснявам. Винаги питай, когато не разбираш нещо, Дора; ти трябва да научиш всичко. Защото, ако ми се случи нещо, всичко ще легне на твоите рамене. Само не ми задавай въпроси в моменти, в които съм зает.

— Ще се опитам, Удроу, обещавам. И на мен ми е жега и съм жадна, а те, горкичките, сигурно съвсем изнемогват. Ако ми разрешиш, ще ги напоя, докато ги разпрягаш.

— Не, Дора.

— Но… извинявай.

— По дяволите, казах ти винаги да ме питаш, ако нещо не ти е ясно. Тъкмо се канех да ти обясня. Първо ще ги пуснем да попасат един час. Те ще се поразхладят и понеже са жадни, ще намерят зелена тревица под високата суха трева и поне малко ще утолят жаждата си. Пък аз междувременно смятам да видя колко вода ни е останала. Налага се да я пестим, даже трябваше да започнем от вчера. Виждаш ли онова тъмнозелено петно точно до клисурата? Струва ми се, че там ще намерим безценната влага. Възможно е да не ни остане вода за последния ден на пътуването, а дори и за повече. Нямам предвид мулетата — те не могат дълго да търпят на жажда; човекът обаче е много по-издръжлив.

— Нима работите са толкова зле, Удроу?

— Да, скъпа. Затова изучавах фотокартите. Най-подробни са. Направихме ги с Анди много отдавна, когато изследвахме за пръв път планетата, но тогава в нашето полукълбо беше ранна пролет. Някои неща бяха снимани за мен и от Зак, но Анди Джей не е изследователски кораб, липсва му нужната апаратура. Избрах този маршрут, защото ми се стори по-кратък. Но всички дерета, които пресякохме през последните десет дни, се оказаха сухи. Сбърках, при това може би за последен път!

— Удроу! Недей да говориш по този начин!

— Извинявай, скъпа. Но всеки има последна грешка в живота си. Обещавам да направя всичко възможно тази грешка да не бъде моята последна; нищо лошо не бива да ти се случи. Просто се опитвам да ти обясня, че трябва да пестим водата.

— Вече разбрах — и ще внимавам при определянето на дажбите.

— Още не съм ти обяснил всичко. Ще се наложи да не се мием изобщо — нито лицето, нито ръцете. Тиганите и тенджерите ще се почистват с пясък и трева, а после ще се оставят на слънце — да ги понапече за дезинфекция. Водата ще е само за пиене. Мулетата минават на половин дажба, а ние с теб вместо по литър и половина на ден ще се опитаме да минем с по половин литър. Да, на мисис Брада се полага пълна дажба, защото трябва да храни козлетата. Но ако нещата тръгнат съвсем зле, ще се наложи малките да бъдат заклани, а тя ще трябва да се задоволи с възможния минимум.

— О, скъпи!

— Може и да не ни се наложи да го правим. Още сме далеч от подобни крайности. Но ако нещата тръгнат наистина зле, ще се наложи да убием едно от мулетата и да пием кръвта му.

— Какво? Но нали те са наши приятели!

— Чуй какво ще ти каже старият човек, Дора. Обещавам, че нищо няма да се случи нито на Бак, нито на Бюла или Бети. Ако се наложи, ще заколим мулето, което купихме в Нови Питсбърг. Но ако някой от старите ни приятели умре — ние ще го изядем.

— Мисля, че няма да мога.

— Ще можеш, ако си достатъчно гладна. И ако си спомниш за детето, което носиш в утробата си. Ще ядеш, та и ще си благодарна на стария си приятел, че ти помага да запазиш рожбата си. Но да спрем сега да говорим за крайностите, скъпа. Ще постъпим по този начин само при липса на друг изход. Не ти ли разказа Хелън за ужасите на първата зима?

— Не. Тя не искаше да знам за това.

— И може би е била права. Ще ти разкажа за един случай, който далеч не бе от най-зловещите. Сложихме — тоест аз сложих — стража при склада със зърно за посев. Заповедта беше: ако се наложи, да се стреля на месо. Единият от часовите направи точно това и беше оправдан от военнополевия съд, защото безспорно беше убил крадец на семена; в устата на трупа бяха открити полусдъвкани зърна пшеница. Между другото, това не беше мъжът на Хелън; той умря като джентълмен — от изтощение и от някаква треска, която така и не успях да разпозная. — Смит помълча и допълни: — Готово. Бак ги накара да завият. Сега да се залавяме за работа. — Той скочи на земята и протегна ръка на Дора. — Усмихвай се, любима, усмихвай се! Това шоу се излъчва на Земята, за да видят тамошните тълпи от бедняци колко лесно е да се колонизира нова планета. Спонсор на предаването е фирмата „Чудните дезодоранти Дюбари“, една кофа от които би ми свършила добра работа.

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)