![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Не само че бих го направила, но и ще го направя, стига и ти да го искаш.
— Виж какво, ще постъпим другояче. — Той я хвана за ръката. — Дора, а ти ще ме последваш ли навсякъде, накъдето се запътя? Ще живееш ли с мен?
Тя се изненада.
— Да, Удроу, ако ти наистина го желаеш.
— Хайде без всякакви условия. Ще ме последваш ли, или не?
— Да.
— Ако се стигне до конфликт между нас, ще постъпиш ли така, както ти казвам? Ще минем ли без всичките глупави спорове?
— Да, Удроу.
— Ще раждаш ли моите деца, ще бъдеш ли моя съпруга, докато смъртта ни раздели?
— Да.
— Дора, аз те вземам за съпруга, за да те обичам, да те защитавам и да се грижа за теб, и никога няма да те изоставя, докато двамата с теб сме живи… Не се смей, ами се наведи напред и ме целуни. Ние се оженихме.
— Не съм се смяла! Ама наистина ли сме женени вече?
— Да, можем да устроим всякаква церемония, каквато поискаш. Но това ще стане после, а сега замълчи и ме целуни. — Тя се подчини. След малко той каза: — Ей, да не паднеш от седлото! Спокойно, Бети! Кротко, Бюла! Прелестна Дора, кой те научи да се целуваш толкова хубаво?
— Не си ме наричал така, откакто започнах да ставам голяма67. Толкова отдавна беше.
— Пак оттогава не съм те целувал. И не е било без причина. Но ти не отговори на въпроса ми.
— А нима съм обещала да го сторя? Който и да ме е учил да се целувам, това е било, преди да стана омъжена жена.
— Мм… възможно е да си права. Добре, аз те взимам със себе си, а той нека пише писма. Освен това не е изключено да не става дума за опит, а за вродена дарба. Знаеш ли, Дора, нека направим така: аз забравям за твоето, а ти за моето греховно минало. Разбрахме ли се?
— Да, разбира се… защото моето минало е твърде греховно.
— Дребна работа, скъпа, ти просто си нямала време да натрупаш грехове. Е, освен че си откраднала шепата бонбони, които бях скрил за Бак… Голям грях, няма що.
— Нищо подобно не съм правила! Но съм вършила много по-лоши неща.
— Сто на сто. Подари ми още една от тези майсторски целувки… Я! Значи онова не беше случайност. Дора, смятам, че се ожених за теб тъкмо навреме.
— Ти настоя на това… съпруже, идеята не беше моя.
— Съгласен съм. Любима, ти все още ли настояваш незабавно да се заемем с правенето на детето? Никъде няма да замина без теб.
— Не настоявам. Но толкова ми се… иска. Да, иска ми се — точно това е думата. Но не настоявам.
— Иска ми се — точно така се казва. И на мен ми се иска. Но аз бих казал, че настоявам да си взема своето. Кой знае, може да се окаже, че притежаваш и други вродени дарби.
— А ако не е така, Удроу, не се съмнявам, че ти ще ме научиш на всичко. Искам да се уча, просто горя от желание.
— Тогава хайде да се върнем в града. При мен или при теб?
— Където искаш, Удроу. Между другото виждаш ли онази малка горичка? Тя е доста по-близо.
Стигнаха в града вече по тъмно, на връщане не караха мулетата да ускоряват крачка. Когато подминаха къщата на семейство Маркхам, построена на мястото на Харпъровата, Удроу Уилсън Смит каза:
— Прелестна Дора…
— Да, съпруже?
— Искаш ли да се венчаем пред всички?
— Само ако ти настояваш, Удроу. Аз чувствам, че съм се омъжила. Аз съм омъжена жена.
— Безусловно. А не ти ли се иска да избягаш с някой по-млад?
— Риторичен въпрос. Нито сега, нито занапред.
— Този младеж е от емигрантите и ще напусне кораба последен или сред последните: почти с моя ръст е, има тъмна коса и е по-мургав от мен. Не мога да кажа на колко е години, но изглежда два пъти по-млад от мен. Гладко е избръснат. Приятелите му го наричат Бил. Вярно, случва се да му казват и Уди. Капитан Бригс твърди, че Бил много си пада по младите даскалици и просто умира да се запознава с тях.
Дора се замисли.
— Ако го целуна със затворени очи, дали ще го позная, как мислиш?
— Може би, прелестна моя. Почти съм сигурен. Но тук едва ли ще го познаят. Във всеки случай се надявам това да не се случи.
— Не знам какви са ти плановете, Удроу. Но ако аз позная този Бил, има ли нужда да го убеждавам, че съм същата даскалица? Тази, на която ти си пял „Дългокраката Лил“?
— Предполагам, че ще успееш да го убедиш в това, скъпа моя. Може да стане и друго: нека временно се върне чичо Гиби. На Ърнест Гибънс ще му трябват три-четири дни, за да приключи с всичките си дела тук, а после той ще се сбогува с всички, включително и с доведената си племенница, старата мома, даскалицата Дора Брендън. А още след два дни с последната партида стока от кораба ще довтаса Бил Смит. Ще трябва да си събереш багажа и да се подготвиш, защото на път за Нови Питсбърг Бил ще мине покрай твоето училище точно преди разсъмване.
67
В оригинала има игра на думи в обръщението на Лазарус — той нарича Дора ’Dorable (от adorable — прелестна). — Бел.прев.