Нови римски разкази [bg]

На другия ден веднага се видя резултатът от сцената: ателието над терасата беше празно, външната и вътрешната врати - заключени с ключ; стаята на Джанмария беше празна, а госпожа Олимпия за първи път, откакто бях влязъл в дома и, се храни сама на масата, сервирана за трима. Този ден тя, като напук, правеше обичайните неща: държа на телефона борсовия посредник по-дълго от обикновено, говори с адвоката повече от час и още толкова със съдия-изпълнителя.

Какво имаше в главата, не бе възможно да се разбере, владееше се отлично като истинска актриса. Разбрах го по-късно, от телефонните разговори: първо с Марчело, после и със сина си. С единия се държа любезно, дори прекалено, на ръба на подбива; всъщност му даде да разбере, че всичко е свършило и не иска да го вижда повече. С Джанмария тонът беше друг: той поиска да му преведе определена сума, защото отсега нататък смятал да живее извън къщи; тя му отвърна твърдо, че определената сума ще я има само ако се върне вкъщи. Тя прекара вечерта в гледане на телевизия и отиде да спи доволна, но не преди да ми поръча да приготвя леглото на синьорино, както всяка вечер.

Джанмария обаче не се върна толкова бързо. Многократно бе повтарял на майка си, че се чувства в състояние да живее отделно, да си изкарва хляба и няма нужда от нея; изглежда, се опита да и докаже тази своя способност. Какво е правил през тези двайсет дни извън къщи, нямам представа, но от начина, по който се върна, ми се стори, че не е било нищо добро. Майка му - тя го познаваше добре - и този път имаше право.

Госпожата пазеше във витрина в гостната много спомени от кариерата си на оперна певица -някои ценни, други не: статуетки, купи, поздравителни адреси върху плочки от масивно злато с не знам какъв грамаж, много други предмети, красиви, но без голяма стойност: часовници, украшения, кутийки и порцелан. Извършителите на удара през изминалата нощ доказаха колко добре познават този малък музей, защото отнесоха златните предмети и оставиха другото. Витрината бе счупена, прозорецът - широко отворен и в гостната имаше известно безредие, но не голямо. Веднага съобщих на госпожата, а тя се опита, съвсем спокойна, да телефонира в полицията: