Политичестки ред и политически упадък [bg]

Малко са силните централизирани държави в Африка преди така наречената надпревара за нея, а европейците не създават нито една, след като разпределят континента помежду си преди Първата световна война. Причините за това се дължат на характеристиките на описаната по – горе втора колониална вълна. Интересите на европейските правителства са по – скоро стратегически, отколкото икономически, тъй като искат да се убедят, че могат да утвърдят съществуващите взаимозависимости и да попречат на новите играчи да ги надхитрят. Те са много по – заинтересовани от създаването на зони на влияние или протекторати, отколкото от пряко управление на местните африканци, и нямат желание да изразходват големи държавни средства за това. Ако тези територии носят и икономически ползи, толкова по – добре.

Поради тази причина разширяването на колониалната власт в много случаи е резултат от действията на неправителствени играчи. Такива са местни служители, които без знанието или одобрението на министерствата в метрополията предявяват искания от тяхно име; заселници в колонии, които настояват за защита и възможности за придобиване на земя; търговци и учредени с кралски декрет компании, които дори да не са от икономически интерес за правителствата в метрополиите, са мощни лобита; и мисионери, според които е настъпил моментът африканците да бъдат покръстени.

Твърди се, че Британската империя е създадена в пристъп на разсеяност, но това е валидно и за много други европейски империи. Така например Френска Западна Африка, едно от двете големи владения на Френската колониална империя в Африка, е създадена от група френски офицери, които пристигат по горното поречие на Нигер в Чад, пренебрегвайки заповедите на Париж. Френски търговци лобират за назначаването на генерал Луи Федерб за губернатор на Сенегал и за повдигането на долината на река Сенегал, за да намалят таксите, които дължат на африканските вождове. Свободната държава Конго не е създадена от белгийското правителство, а от крал Леополд II, който превръща тази огромна територия в свой личен имот и чиито дългове Белгия по – късно е принудена да изплаща. Британската експанзия в Западна Африка всъщност е в резултат на усилията им да възпрепятстват търговията с роби. Фрийтаун в Сиера Леоне е военноморска база и убежище за освободени роби, а заобикалящите го територии постепенно биват анексирани, за да се попречи на неплащането на мита от търговците в пристанището. Бисмарк основава няколко германски компании, които са готови да инвестират в Африка, но страхът, че германското присъствие в Танганика ще застраши комуникационните канали с Индия, принуждава британците да укрепят своите позиции в Уганда, Занзибар и други части на Източна Африка.