Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Малко са силните централизирани държави в Африка преди така наречената надпревара за нея, а европейците не създават нито една, след като разпределят континента помежду си преди Първата световна война. Причините за това се дължат на характеристиките на описаната по – горе втора колониална вълна. Интересите на европейските правителства са по – скоро стратегически, отколкото икономически, тъй като искат да се убедят, че могат да утвърдят съществуващите взаимозависимости и да попречат на новите играчи да ги надхитрят. Те са много по – заинтересовани от създаването на зони на влияние или протекторати, отколкото от пряко управление на местните африканци, и нямат желание да изразходват големи държавни средства за това. Ако тези територии носят и икономически ползи, толкова по – добре.
Поради тази причина разширяването на колониалната власт в много случаи е резултат от действията на неправителствени играчи. Такива са местни служители, които без знанието или одобрението на министерствата в метрополията предявяват искания от тяхно име; заселници в колонии, които настояват за защита и възможности за придобиване на земя; търговци и учредени с кралски декрет компании, които дори да не са от икономически интерес за правителствата в метрополиите, са мощни лобита; и мисионери, според които е настъпил моментът африканците да бъдат покръстени.
Твърди се, че Британската империя е създадена в пристъп на разсеяност, но това е валидно и за много други европейски империи. Така например Френска Западна Африка, едно от двете големи владения на Френската колониална империя в Африка, е създадена от група френски офицери, които пристигат по горното поречие на Нигер в Чад, пренебрегвайки заповедите на Париж. Френски търговци лобират за назначаването на генерал Луи Федерб за губернатор на Сенегал и за повдигането на долината на река Сенегал, за да намалят таксите, които дължат на африканските вождове. Свободната държава Конго не е създадена от белгийското правителство, а от крал Леополд II, който превръща тази огромна територия в свой личен имот и чиито дългове Белгия по – късно е принудена да изплаща. Британската експанзия в Западна Африка всъщност е в резултат на усилията им да възпрепятстват търговията с роби. Фрийтаун в Сиера Леоне е военноморска база и убежище за освободени роби, а заобикалящите го територии постепенно биват анексирани, за да се попречи на неплащането на мита от търговците в пристанището. Бисмарк основава няколко германски компании, които са готови да инвестират в Африка, но страхът, че германското присъствие в Танганика ще застраши комуникационните канали с Индия, принуждава британците да укрепят своите позиции в Уганда, Занзибар и други части на Източна Африка.
Тази комбинация от мотиви за колонизирането на Африка прераства в упорита схватка между европейските заселници, които се стремят към разширяване на контрола на метрополиите и увеличаване на инвестициите, и правителствата (както и данъкоплатците), които са скептично настроени по отношение ценността на тези нови африкански владения. Колониалните държави преживяват това, което днес се нарича „разширяване на обхвата на мисията“, проклятието на американската външна политика след Студената война: малка интервенция за постигането на определена цел с ограничена продължителност, която поражда нови интереси и ангажименти, които налагат допълнителна намеса, за да се оправдаят положените усилия. Така например войната срещу тероризма в Афганистан се прехвърля в Пакистан, което поражда необходимост от стабилизиране на Пакистан чрез военна и икономическа помощ и изграждане на логистични бази в Централна Азия, които след това се превръщат в разменна монета в по – всеобхватните взаимоотношения между САЩ и Русия. Всичко това води до все по – големи усложнения, без непременно да се постига консенсус по отношение на обосноваността на първоначалната интервенция.
В Африка тази логика води до колониализъм на безценица в опит за запазване влиянието, без да се инвестира достатъчно в устойчиви политически институции. В Сингапур британците изграждат не само пристанище, каквото не е съществувало дотогава, но и колония на короната и административна структура, чието предназначение е да защитават техните интереси в цяла Югоизточна Азия. В Индия създават Британска индийска армия и висша държавна администрация, които през 1947 г. оставят в наследство на независимата република Индия и които все още съществуват. Докато в Африка изграждат слаба административна система на „непряко управление“. Липсата на стабилни политически институции в постколониалните африкански общества е причина за тяхната слаба държавност и неуспехи. политика след Студената война: малка интервенция за постигането на определена цел с ограничена продължителност, която поражда нови интереси и ангажименти, които налагат допълнителна намеса, за да се оправдаят положените усилия. Така например войната срещу тероризма в Афганистан се прехвърля в Пакистан, което поражда необходимост от стабилизиране на Пакистан чрез военна и икономическа помощ и изграждане на логистични бази в Централна Азия, които след това се превръщат в разменна монета в по – всеобхватните взаимоотношения между САЩ и Русия. Всичко това води до все по – големи усложнения, без непременно да се постига консенсус по отношение на обосноваността на първоначалната интервенция.