V. [bg]

— Проститутката живее само на едно място и никога не излиза оттам. Като девственица от приказките. Никъде не пътува, никъде не ходи, освен ако не работи на улицата.

— Не може да го мислиш сериозно.

— Защо да не може? — Тя отбягваше погледа му.

— Матилда те харесва, има симпатии към теб. Да не си полудяла?

— Какво друго ми остава? Или на улицата, или да седя затворена в тази клетка. Отида ли да го видя, повече няма да се върна тук.

— Къде живее той? В Южна Африка?

— Възможно е.

— Мили Боже!

В наше време никой не се влюбва в проститутка, казваше си Маклинтик Сфиър. Освен ако не е четиринайсетгодишен и тя му е първата женска. Но Руби, независимо каква е в леглото, извън него е и много добър приятел. Маклинтик се тревожеше за нея. Това (поне в дадения случай) беше положителна тревога, за разлика от вълненията, които явно подлудяваха Руни Уинсъм — при всяка нова среща на Маклинтик му се струваше, че Руни превърта още повече.

Неустановеното положение продължаваше вече две седмици. Маклинтик не се придържаше безрезервно към естетическите възгледи, формиращи стила „куул“290, както бе прието в следвоенните години, и затова не беше особено против — вероятно за разлика от някои други музиканти — когато пияният Руни подхващаше разговор за своите лични проблеми. Няколко пъти Руни се бе появявал с Рейчъл, но Маклинтик знаеше, че тя е почтено момиче и между тях свалка не можеше да съществува, значи Руни наистина имаше проблеми с онази негова Мафия.

В Нуева Йорк наближаваше най-противният сезон на годината — разгарът на лятото. Време за побоища между банди в парка с много жертви сред младежите; време на поголовна нервозност, непреодолими противоречия и разтрогнати бракове, време, когато замръзналите в зимен сън всевъзможни самоубийствени и хаотични импулси, се разтопяват и излизат наяве, лъсват в порите на лицето. Маклинтик отиваше на джазов фестивал в Ленъкс, щата Масачузетс. Знаеше, че няма да издържи дълго там. Ами Руни? Взаимоотношенията с жена му най-вероятно щяха да го подтикнат към някоя крайност. Маклинтик бе забелязал това снощи в Музикален Клуб „Нота V“ между изпълненията. Беше виждал подобно вцепенение и преди: негов познат басист от Форт Уорт с каменна физиономия, все повтаряше „Имам проблеми с наркотиците“ — една вечер превъртя и го откараха в болница, в Лексингтън или в друг град. Маклинтик така и не разбра къде. Обаче изражението на Руни бе абсолютно същото, прекалено равнодушно. Прекалено безразлично, когато казваше: „Имам неприятности с жена ми“. Какво се криеше дълбоко в него, което горещото нуева-йоркско лято щеше да разтопи? Какво ще стане, когато това се случи?