За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Както казахме, още от най-древни времена гърците са основавали колонии по бреговете на Мраморно и Черно море; при персите тия колонии са запазили законите и свободата си; Александър, който се е опълчвал само срещу варварите, не ги е нападал. Изглежда, че даже и понтийските царе, завладели много от тези колонии, не са ги лишавали от държавна самостоятелност.
Мощта на понтийските царе се е засилила веднага след като са покорили тия колонии. Митридат е бил в състояние да наема навсякъде войска; постоянно да възстановява загубите си; да има работници, кораби, бойни машини; да печели съюзници; да подкупва съюзниците на римляните и даже самите римляни; да наема чрез заплащане с пари азиатски и европейски варвари; да води продължителна война и следователно да дисциплинира своите войски; той е успял да ги въоръжи, да ги научи на римското военно изкуство и да създаде големи военни части от римски бегълци; най-сетне той е можел да понася голяма загуба и да търпи големи поражения, без да загива; той и не би се провалил никога, ако в моменти на процъфтяване не бе разрушавал като сладострастен и варварски цар това, което е създавал като велик владетел.
Така че в едно време, когато римляните са били на върха на величието си и когато сякаш не е имало от кого друг да се страхуват освен от самите себе си, Митридат отново е поставил под въпрос това, което вече е било решено със завземането на Картаген и поражението на Филип, Антиох и Персей. Никога дотогава не е имало по-пагубна война; и тъй като двете страни са имали голяма мощ и еднакви изгоди, народите на Гърция и Азия са се унищожавали ту като приятели на Митридат, ту като негови врагове. Търговията загива навсякъде; и как няма да загине, когато народите са загинали.
Римляните, следвайки една система, за която съм говорил на друго място, и предпочитайки да рушат, отколкото да изглеждат като завоеватели, разрушили Картаген и Коринт; и действувайки по тоя начин, те биха погубили може би и себе си, ако не бяха завоювали целия свят. И, обратното — понтийските царе, завладявайки гръцките колонии по Черно море, са се предпазвали да рушат онова, което би могло да стане източник на тяхното величие.
Глава XIII
За морското дело у римляните
Римляните признавали само сухопътните войски, чийто дух е бил в това да остават винаги твърди, да се бият и умират, без да отстъпват от мястото си. Те не са ценели тактиката на моряците, които, встъпвайки в бой, ту отстъпват, ту настъпват и като винаги избягват опасностите, използуват повече хитрост, отколкото сила. Всичко това не е било в духа на гърците и още по-малко — на римляните.
Днес ние не изпитваме нито това уважение към сухопътните войски, нито това презрение към морските. При първите военното изкуство се снижи; при вторите се издигна; но хората винаги оценяват нещата в зависимост от способностите, които се изискват за доброто изпълнение на едно дело.
Глава XIV
За търговския дух на римляните
Никога не е забелязвана някаква завист у римляните към чуждата търговия. Те са нападали Картаген не като търговски град, а като съперник. Те са покровителствували градове, които са се занимавали с търговия, макар те да не са им били подвластни; така например те са увеличили мощта на Марсилия, като са й отстъпили няколко области. Опасявали са се от варварите, но не и от търговските народи. А и самият им дух, славата им, военното им възпитание, формата на управлението им са ги отдалечавали от търговията.
Жителите на града са се занимавали само с войни, избори, интриги и съдебни дела; на селата — със земеделие; а в провинциите суровото и тиранично управление било несъвместимо с търговията.
Тяхното международно право е било противно на търговията не по-малко от тяхното държавно устройство. «Народите — казва юристът Помпоний, — с които нямаме нито приятелство, нито взаимно гостоприемство, нито съюз, не са ни врагове; обаче ако нещо, което принадлежи на нас, попадне в техни ръце, то става тяхна собственост, а свободните хора — техни роби; но и ние се отнасяме към тях по същия начин.»
Не по-малко притеснително е било тяхното гражданско право. Законът на Константин, след като обявява за незаконородени децата на лица от низш произход, които са се оженили за жени с по-високо положение, смесва по-нататък жените, притежаващи дюкян със стоки, с робините, кърмачките, комедиантките, с дъщерите на човек, който държи публичен дом или който е бил осъден да бъде бит на арената на цирка; всичко това идва от древните римски институции.