За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Страбон въпреки свидетелствата на Аполодор, изглежда, се съмнява, че гръцките царе на Бактрия са отивали по-далеч, отколкото Селевк и Александър. Но ако действително не са проникнали по на изток, отколкото Селевк, те са проникнали по на юг; те са открили Сигер и пристанищата на Малабар, които дават място на корабоплаването, за което става дума.
От Плиний научаваме, че корабоплаването в Индия се е извършвало последователно по три пътя. Най-напред са тръгвали от нос Сиагар към остров Патален, разположен в устието на Инд; знаем, че това е пътят на флотата на Александър. След това са избирали по-кратък и по-сигурен път; тръгвали са от същия нос — към Сигер. Този Сигер не може да бъде нещо друго освен Сигерското царство, за което Страбон казва, че било открито от гръцките царе на Бактрия. Плиний е можел да нарече тоя път по-кратък само защото се е вземал за по-малко време; Сигер е трябвало да бъде отвъд Инд, тъй като е бил открит от царете на Бактрия; но тоя път е бил предпочитан вероятно за да се избегне заобикалянето на някои брегове и да се използуват различни ветрове. Най-сетне търговците са открили и трети път: те са се отправили към Кан и Окел — две пристанища, разположени на устието на Черно море, откъдето, използувайки западния вятър, са достигнали до първото индийско пристанище Музирис и оттук — до други пристанища. Ясно е следователно, че вместо да вървят от устието на Червено море до Сиагар, възлизайки по североизточните брегове на Щастлива Арабия, те са минавали направо от запад на изток, използувайки мусоните, посоките на които са били открити по време на пътувания по тия райони. Древните са се отделяли от бреговете само когато са можели да използуват мусони и пасати, които са представлявали за тях нещо като компас.
Плиний казва, че те са тръгвали за Индия в средата на лятото, а са се връщали оттам към края на декември или началото на януари. Това изцяло съвпада с дневниците на нашите съвременни мореплаватели. В онази част на Индийско море, която се намира между Африканския полуостров и полуострова отсам Ганг, има два мусона: единият, който духа от запад на изток, започва през август — септември, а другият, който духа от изток на запад — през януари. Ние и днес тръгваме от Африка за Малабар в същото време, когато е тръгвала флотата на Птолемей, и се връщаме оттам пак по същото време.
Флотата на Александър е взела пътя от Патала до Суз за седем месеца. Тя е отплавала през юли, т. е. в такова време, когато днес никой кораб не смее да тръгне от Индия за насам. Между единия и другия мусон има един интервал от време, през което духат променливи ветрове и когато северният вятър, смесвайки се с обикновените ветрове, причинява, особено край бреговете, ужасни бури. Това продължава три месеца — юни, юли и август. Флотата на Александър, тръгнала от Патала през юли, претърпяла много бури, а плаването й продължило дълго, защото се е движела при насрещен мусон.
Плиний казва, че за Индия се е тръгвало към края на лятото; така е бивало използувано времето, когато се е сменял мусонът, за да се извърви пътят на Александър до Червено море.
Вижте как малко по малко се е усъвършенствувало корабоплаването. Експедицията, организирана от Дарий, за да се иде от Индия до Червено море, е продължила две години и половина. Флотата на Александър тръгнала от Инд и стигнала до Суз за десет месеца, а по Индийско море — за седем. По-късно пътят от малабарския бряг до Червено море се е изминавал за четиридесет дена.
Като обяснява причините за непознаването на страните между Хипанис и Ганг, Страбон казва, че малко от мореплавателите, пътуващи от Египет до Индия, стигат до Ганг. И действително различните флоти не са отивали дотам; те са пътували от запад на изток, от устието на Червено море до малабарския бряг; спирали са по пристанищата там и не предприемали обиколка на полуострова отсам Ганг през нос Коморин и короманделския бряг. И египетските, и римските мореплаватели са имали един план — да се върнат в същата година.
Затова търговията на гърците и римляните с Индия не може да се сравнява по обем с днешната наша търговия; ние познаваме огромни страни, за съществуването на които те даже и не са подозирали; ние водим търговия с всички индийски народи; ние даже развиваме тяхната търговия и плаваме за тях.