За духа на законите

Картагенците, които са владеели търговията със злато и сребро, са искали да бъдат владетели и на търговията с олово и калай. Тия метали са били превозвани по суша от галските пристанища на океана до пристанищата на Средиземно море. Картагенците искали да ги получават от първа ръка, затова изпратили Химилкон с поръка да основе колонии на Каситеридските острови, които, както се смята, са днешните Силейски острови.

Въз основа на тези пътешествия — от Бетика до Англия — се допуска, че картагенците са имали компас; но е ясно, че те са се придържали към бреговете. Най-доброто доказателство за това е заявлението на самия Химилкон, че той е взел пътя от устието на Бетиса до Англия за четири месеца. А и прословутият разказ за оня картагенски кормчия, който, като видял да се приближава римски кораб, заседнал в плитчината, за да не му покаже пътя за Англия, доказва, че в момента на срещата си тия два кораба са били твърде близко до брега.

Древните са извършвали понякога и такива пътешествия по море, които ни карат да мислим, че те са си служели с компас, макар същински компас да не са имали. Така например, ако един кормчия се е отдалечел от брега и нощем винаги е виждал една от полярните звезди, а денем изгрева и залеза на слънцето, ясно е, че той е можел да се ориентира така, както днес се ориентираме с компас; но такива пътешествия са били случайност, а не правило.

От договора, който е слагал край на Първата пуническа война, се вижда, че картагенците са се грижели главно за запазване на господството си по море, а римляните — по суша. По време на преговорите с римляните Ханон е заявил, че той няма да търпи даже те да си умият ръцете в моретата на Сицилия; той не им е разрешавал даже да плават по-нататък от Прекрасния нос; те не трябвало да търгуват със Сицилия, Сардиния и Африка; изключение правел само Картаген; изключение, което показва, че Картаген не им е предлагал изгодна търговия.

Някога са се водели големи войни между Картаген и Марсилия за риболова. След като бил установен мир, между тях започнала конкуренция в областта на икономичната търговия. Марсилия, не отстъпвайки на своя съперник по промишленост, е ставала все по-ревнива към него, отстъпвайки му по сила; ето причината за нейната вярност към римляните. Войната, която тя и Рим са водели с картагенците в Испания, е допринесла за забогатяване на Марсилия, послужила тогава като склад на богатствата. Разрушаването на Картаген и Коринт е увеличило още повече славата на Марсилия; и ако не са били междуособиците, когато нейните жители е трябвало да си затварят очите и да вземат страната на една от партиите, тя би могла да живее под покровителството на римляните, които не изпитвали никаква ревност спрямо нейната търговия.