За духа на законите

Плавайки по Атлантическия океан, португалците открили най-южната точка на Африка; оттам те видели пред себе си обширно море; то ги довело до откриването на Източна Индия. Опасностите, които срещнали по това време, и откриването на Мозамбик, Мелинда и Калкута, били възпети от Камоен в поема, напомняща очарованието на «Одисеята» и величието на «Енеидата».

Венецианците водели дотогава търговия с Индия през владенията на Турция и били подлагани на различни унижения и оскърбления. След откриването на нос Добра Надежда и след някои други по-сетнешни открития Италия престанала да бъде център на търговския свят; тя останала, така да се каже, в ъгъла на света, където е и сега. И даже в търговията с Изтока, зависеща сега от търговията, която великите сили водят с двете Индии, Италия играе не повече от второстепенна роля.

Португалците са търгували с Индия като завоеватели; ограничаващите търговски закони, които сега Холандия натрапва на малките индийски държавици, са били по-рано установени от португалците.

Щастието на австрийския двор е било удивително. Карл V съсредоточил в ръцете си Бургундия, Кастилия и Аратон; той става император; и сякаш за да засили още повече величието му, вселената се разшири и се появи един нов свят, подчинен на неговата власт.

Христофор Колумб откри Америка; и макар Испания да изпрати там войски не повече, отколкото би изпратила една малка европейска държава, тя покори две велики империи и няколко други големи държави.

Докато испанците откривали и покорявали на запад, португалците насочвали своите победи и открития на изток; тия два народа се срещнали; и се обърнали към папа Александър VI, който прокарва знаменитата разграничителна линия между тях и с това разрешава един велик спор.

Но другите европейски народи не им позволили спокойно да се ползуват от това разграничение; холандците изпъдили португалците почти от цяла Източна Индия, а различни други народи основали свои колонии.

В началото испанците гледали на откриването на земи като на завоевание; по-прозорливите народи виждали в него предмет на търговията и съсредоточили вниманието си върху нея. Много от тях проявили голямо благоразумие, като дали власт на търговски компании, които, управлявайки тия отдалечени държави единствено с търговски цели, образували в тях нещо като добавъчна държавна сила, без да обременяват начинанията.

Основаните там колонии представляват своеобразна форма на зависимост, за която почти няма пример в древността, макар те да зависят непосредствено от държавата или от някоя от търговските компании в нея.

Целта на тия колонии е да извършват търговия при по-добри условия, отколкото със съседните народи, когато всички изгоди са взаимни. Установено е при това само метрополията да може да търгува в колонията; това правило е много основателно, тъй като колониите се създават, за да се разшири търговията, а не да се основава нов град или нова държава.

Оттук още един основен закон на Европа, според който всяка търговия с чужда колония се разглежда като чист монопол, наказуем от законите на страната; за това не трябва да се съди по законите и примерите на древните народи, които са неприложими тук.