За духа на законите

Затова по-естествено е било, без да се прави този обход, който не допуска връщане в обратна посока, търговията с Източна Африка да се извършва през Червено море, а със западна — през Херкулесовите колони.

Гръцките царе на Египет са открили най-напред при корабоплаването си по Червено море онази част от африканския бряг, която се простира от залива на град Херум до Дира, т. е. до днешния Баб-ел-Мандебски пролив. Оттук до нос Аромати, разположен в началото на Червено море, брегът не е бил изучен от мореплавателите; това се вижда от съобщението на Артемидор, че пристанищата по тоя бряг са познати, но не са познати разстоянията между тях; това се дължи на обстоятелството, че тези пристанища са били откривани едно след друго откъм сушата, без да се отива от едното в другото.

По-нататък от този нос, откъдето започва океанът, не се е знаело нищо, както свидетелствуват Ератостен и Артемидор.

Такива са били сведенията за бреговете на Африка по времето на Страбон, т. е. по времето на Август. Но след Август римляните открили нос Раптум и нос Прасум, за които Страбон не казва нищо, защото тогава те още не са били известни. Както виждаме, тези две имена са римски.

Географът Птолемей е живял по времето на Адриан и Антонин Пий, а авторът на «Пътуване по Еритрейско море», който и да е бил той, е живял малко по-късно. Обаче първият смята за край на Африка нос Прасум, който е на около 14° южна ширина, докато вторият — нос Раптум, който е почти на 10° същата ширина. Твърде вероятно е последният да е смятал за граница мястото, до което тогава са достигали, а първият — мястото, до което не са можели да достигнат.

Това, което ме убеждава в тази мисъл, е, че хората, населяващи местата около Прасум, са били людоеди. Птолемей, който съобщава за много места между пристанището на Ароматите и нос Раптум, не споменава нищо за областите, разположени между Раптум и Прасум. Големите изгоди от индийското мореплаване са довели дотам да се забравят изгодите от африканското. И най-сетне римляните никога не са имали редовно корабоплаване по бреговете на Африка; те са открили тия пристанища или откъм сушата, или по корабите, изхвърляни там от бурята. И ако днес ние познаваме твърде добре бреговете на Африка и твърде зле нейната вътрешна част, римляните, обратно — познавали са достатъчно добре вътрешността и твърде лошо бреговете й.

Аз казах, че изпратените от Нехо финикийци и Евдокс по времето на Птолемей-Латур са направили обиколка на Африка. Твърде вероятно е по времето на Птолемей-географ тези пътешествия да са се смятали за баснословни, тъй като той говори за една непозната земя, която започва от Великия залив (вероятно днешния Сиамски залив) и съединявайки Азия с Африка, се простира до нос Прасум, така че Индийско море е трябвало да се окаже едно езеро. Древните, които са проникнали в Индия от север и са се придвижили на изток, са поставяли тази непозната страна на юг.