За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но те са развивали такава търговия по-лесно от нас; и ако ние днес бихме се ограничили с търговия само по бреговете на Грузарата и Малабара и без да търсим островите на Юга, се задоволехме със стоки от островитяните, би следвало да предпочетем пътя през Египет пред пътя през нос Добра Надежда. Страбон казва, че така се е водела търговията с народите на Тапробан.
Глава X
За заобикалянето на Африка
Историята свидетелствува, че преди да бъде изобретен компасът, са били направени четири опита да се заобиколи Африка. Финикийци, изпратени от Нехо и Евдокс, в бягството си от гнева на Птолемей-Латур, са отплавали от Червено море; и са успели. Сатасп, персийският навигатор изпратен от Ксеркс, и изследователят Хано, изпратен от картагенците, тръгнали от Херкулесовите колони и претърпели неуспех.
Най-важното при заобикалянето на Африка е било да се открие нос Добра Надежда и да се премине покрай него. Но при тръгване от Червено море пътят до този нос е бил наполовина от пътя при тръгване от Средиземно море. По бреговете между Червено море и нос Добра Надежда климатът е по-здрав, отколкото климатът между този нос и Херкулесовите колони. За да можели мореплавателите, които са тръгвали от Херкулесовите колони, да открият нос Добра Надежда, е било необходимо изобретяването на компаса, благодарение на който е станало възможно отделянето от бреговете на Африка и плаването по открито море — към о. Св. Елена или бреговете на Бразилия. Можело е следователно корабите, тръгващи от Червено море, да стигнат до Средиземно море, без да могат да преминат тоя път обратно.
Затова по-естествено е било, без да се прави този обход, който не допуска връщане в обратна посока, търговията с Източна Африка да се извършва през Червено море, а със западна — през Херкулесовите колони.
Гръцките царе на Египет са открили най-напред при корабоплаването си по Червено море онази част от африканския бряг, която се простира от залива на град Херум до Дира, т. е. до днешния Баб-ел-Мандебски пролив. Оттук до нос Аромати, разположен в началото на Червено море, брегът не е бил изучен от мореплавателите; това се вижда от съобщението на Артемидор, че пристанищата по тоя бряг са познати, но не са познати разстоянията между тях; това се дължи на обстоятелството, че тези пристанища са били откривани едно след друго откъм сушата, без да се отива от едното в другото.
По-нататък от този нос, откъдето започва океанът, не се е знаело нищо, както свидетелствуват Ератостен и Артемидор.
Такива са били сведенията за бреговете на Африка по времето на Страбон, т. е. по времето на Август. Но след Август римляните открили нос Раптум и нос Прасум, за които Страбон не казва нищо, защото тогава те още не са били известни. Както виждаме, тези две имена са римски.
Географът Птолемей е живял по времето на Адриан и Антонин Пий, а авторът на «Пътуване по Еритрейско море», който и да е бил той, е живял малко по-късно. Обаче първият смята за край на Африка нос Прасум, който е на около 14° южна ширина, докато вторият — нос Раптум, който е почти на 10° същата ширина. Твърде вероятно е последният да е смятал за граница мястото, до което тогава са достигали, а първият — мястото, до което не са можели да достигнат.
Това, което ме убеждава в тази мисъл, е, че хората, населяващи местата около Прасум, са били людоеди. Птолемей, който съобщава за много места между пристанището на Ароматите и нос Раптум, не споменава нищо за областите, разположени между Раптум и Прасум. Големите изгоди от индийското мореплаване са довели дотам да се забравят изгодите от африканското. И най-сетне римляните никога не са имали редовно корабоплаване по бреговете на Африка; те са открили тия пристанища или откъм сушата, или по корабите, изхвърляни там от бурята. И ако днес ние познаваме твърде добре бреговете на Африка и твърде зле нейната вътрешна част, римляните, обратно — познавали са достатъчно добре вътрешността и твърде лошо бреговете й.
Аз казах, че изпратените от Нехо финикийци и Евдокс по времето на Птолемей-Латур са направили обиколка на Африка. Твърде вероятно е по времето на Птолемей-географ тези пътешествия да са се смятали за баснословни, тъй като той говори за една непозната земя, която започва от Великия залив (вероятно днешния Сиамски залив) и съединявайки Азия с Африка, се простира до нос Прасум, така че Индийско море е трябвало да се окаже едно езеро. Древните, които са проникнали в Индия от север и са се придвижили на изток, са поставяли тази непозната страна на юг.
Глава XI
Картаген и Марсилия
Картаген е имал едно особено положение в международното си право: той е потопявал всички чуждестранни кораби, които са вършели търговия със Сардиния и Херкулесовите колони. Не по-необичайно е било и неговото политическо право; то е забранявало на сардинците под страх от смъртно наказание да обработват земята. Той засилва своята власт чрез богатствата, а след това умножава богатствата си чрез властта. Завладявайки средиземноморските брегове на Африка, той разпростира властта си по бреговете на океана. По заповед на сената на Картаген Ханон заселва 30 хиляди картагенци по местата от Херкулесовите колони до Цернея. Той казва, че тази област се намира на такова разстояние от Херкулесовите колони, както Херкулесовите колони от Картаген. Това положение е твърде забележително; то показва, че Ханон е ограничил своите селища до 25° северна ширина, т. е. с два или три градуса по на юг от Канарските острови.