За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аз знам, че има хора, убедени в следните две неща: първо, че търговията е най-полезното дело за една държава; и, второ, че римляните са имали най-добрата държавна уредба в света, следователно те са поощрявали и уважавали много търговията; обаче истината е, че те малко са мислели за нея.
Глава XV
Търговията на римляните с варварите
Римляните са образували от Европа, Азия и Африка една обширна империя; слабостта на народите и тиранията на управлението са съединили всички части на това огромно тяло. Оттогава целта на римската политика е била държавата да се отчужди от всички неподвластни ней народи; страхът, че те ще овладеят изкуството да се побеждава, е карал римляните да нехаят за изкуството да се забогатява. Те са създали закони, които са забранявали всяко общуване с варварите. «Никой да не се осмелява — казват Валент и Грациан — да изпраща вино, масло и други течности на варварите, даже и за да ги вкусят само. Да не им се носи злато — добавят Грациан, Валенциан и Теодосий — и даже това, което имат, да им се отнема с хитрост.» Износът на желязо е бил забранен под страх от смъртно наказание.
Домициан, този страхлив господар, е заповядал да се изкоренят лозята в Галия, разбира се, от страх виното да не привлече там варварите, както някога ги е привлякло в Италия. Проб и Юлиан, които никога не са се страхували от варварите, са възстановили лозята.
Аз знам, че в моменти на слабост на империята варварите са заставяли римляните да правят складове със стоки и да търгуват с тях. Но даже и това доказва, че духът на римляните е бил противен на търговията.
Глава XVI
За търговията на римляните с Арабия и Индия
Търговията с Щастлива Арабия и Индия е представлявала двата и почти единствени клона на външната търговия на римляните. Арабите са имали големи богатства; тия богатства те са извличали от своите морета и гори; и понеже купували малко, а продавали много, те са привличали към себе си златото и среброто от съседните страни. Август е знаел за тяхното богатство и е решил да има в тяхно лице приятели или неприятели. Той изпратил Елий Гал от Египет в Арабия. Последният намерил там един безделен, спокоен и непригоден за война народ. Той водил сражения, обсаждал градове и загубил само седем войници; но коварството на предвождащите го, тежките преходи, климатът, гладът, жаждата, болестите и лошите разпореждания погубили войската му.
Така че те трябвало да се задоволят само с тази търговия с арабите, която вършели с тях другите народи, т. е. да им продават срещу стоките злато и сребро. И сега с тях се търгува по същия начин; керваните от Алеп и корабите от Суец им занасят огромни суми.
Природата е предназначила арабите за търговия, а не за война; но когато тия миролюбиви народи са се намерили на една граница с картите и римляните, станали съюзници и на едните, и на другите. Елий Гал ги е сварил като търговци; Мохамед — като воини; той им е внушил ентусиазъм и ги е направил завоеватели.
Търговията с Индия била значителна. Страбон научил в Египет, че те са използували за нея сто и двадесет кораба; но тази търговия се поддържала само с техни пари. Те изпращали там всяка година по петдесет милиона сестерции. Плиний казва, че стоките, които са донасяли оттам, се продавали в Рим сто пъти по-скъпо. Но аз мисля, че той говори твърде общо, защото, ако някой реализира такава печалба, всички останали също ще се втурнат и тогава никой не ще спечели нищо.
Може да се попита също дали търговията на римляните с Арабия и Индия е била изгодна. Те е трябвало да изпращат там своите пари; но те са нямали, както ние днес, Америка, която да попълва загубите им. Аз съм убеден, че една от причините, която е накарала римляните да увеличат номиналната стойност на техните монети, т. е. да секат предимно медни монети, е била недоимъкът на парите, породен от постоянния им износ в Индия. А ако стоките от тази страна са се продавали стократно по-скъпо, тогава тази печалба не би обогатила римляните, тъй като в такъв случай печалбата на римляните е щяла да бъде за сметка на самите римляни.
Може да се каже, от друга страна, че тази търговия е развивала морските сили на римляните и следователно е увеличавала тяхната мощ; че новите стоки са засилвали вътрешната търговия, благоприятствували са за развитието на занаятите и са подкрепяли промишлеността; че с появата на нови средства за съществуване се е увеличавал броят на гражданите; че тази нова търговия е създавала разкош, който, както вече доказахме това, е толкова полезен при управлението на «единия», колкото е вреден при управлението на «многото»; че времето на нейната поява съвпада с времето на падането на републиката; че разкошът в Рим е бил необходим; че градът, който е привличал към себе си всички богатства на света, е трябвало да ги заплаща със своя разкош.