За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Намирайки се в Цернея, Ханон предприел друго мореплаване с цел да се направят нови проучвания на юг. Той не събрал почти никакви сведения за континента. След като плавал покрай бреговете двадесет дена, той бил принуден да се върне поради липса на хранителни припаси. Изглежда, че картагенците не са извлекли никаква полза от това начинание на Ханон. Сцилакс казва, че отвъд Цернея морето не е удобно за корабоплаване, защото е плитко и покрито с тиня и морска растителност; и действително по тия места всичко това го има. Картагенските търговци, за които говори Сцилакс, са могли да установят препятствията, които е преодолял Ханон със своите шестдесет кораба, всеки един с по петдесет весла. Трудностите са относителни; освен това не трябва да се смесват обикновените житейски начинания с делата, продиктувани от безстрашието и дързостта.
Разказът за пътуването на Ханон е една забележителна творба на древността; той е написан от същия човек, който е извършил пътуването. Великите пътешественици описват своите подвизи просто, защото те се гордеят повече с това, което са извършили, отколкото с думите си.
Съдържанието отговаря на стила. Тук няма нищо смайващо; всичко, което авторът разказва за климата, почвата, нравите и обичаите на населението, е същото, което наблюдаваме и днес по африканския бряг; сякаш че това е дневник на някой от нашите съвременни мореплаватели.
По времето на своето пътешествие Ханон е забелязал, че през деня на континента царува дълбока тишина, а вечер се раздават звуци на различни инструменти и навсякъде се виждат огньове — едни по-ярки, други по-слаби. Съобщенията на нашите мореплаватели потвърждават това; в тях се разказва, че през деня тия диви хора се оттеглят в горите, за да се скрият от слънчевия зной, а вечер кладат големи огньове, за да прогонят дивите зверове; и защото обичат страстно музиката и танците.
Ханон описва един вулкан с всички ония особености, които проявява днес Везувий; и даже разказът му за двете космати жени, чиито кожи той е донесъл в Картаген, тъй като самите те предпочели да умрат, отколкото да последват картагенците, не е така невероятен, колкото се смята.
Това съобщение е толкова по-ценно, като се има пред вид, че то представлява и паметник на пуническата война; и понеже е паметник на пуническата война, смятали са го за недостоверно. Защото римляните запазили омразата си към картагенците дори и след като са ги изтребили. И само победата е решила как трябва да се казва — пуническа достоверност или римска достоверност.
Този предразсъдък са споделяли и някои нови автори. Какво е станало с гражданите — казват те, — които е описал Ханон и от които не е останало и следа още по времето на Плиний? Удивително би било, ако бе останало нещо от тях. Нима Ханон е построил по тия брегове някакъв Коринт или Атина? Той е заселил по местата, годни за търговия, известен брой картагенски семейства; и веднага след това им е построил огради, за да ги предпази от диваците и хищните животни. И когато бедите, постигнали картагенците, прекратили корабоплаването по бреговете на Африка, на тия семейства е останало или да загинат, или да подивеят. Нещо повече, дори и да са се запазили развалините на тия градове, кой би бил в състояние да ги открие сред горите и блатата? Разбира се, и Сцилакс, и Полибий говорят, че картагепците са имали големи селища по тия брегове. Тъкмо тук са и следите от селищата на Ханон; други следи няма, защото други следи не са останали дори от самия Картаген.
Картагенците са били на път към богатствата. Ако са били стигнали до 14° северна ширина и 15° западна дължина, те са щели да открият Златния бряг и съседните на него брегове. Щели са да започнат много по-значителна търговия от търговията, която се развива там в наше време, когато Америка очевидно е обезценила богатствата на всички други страни. Щели са да открият съкровища, които римляните нямаше да могат да отнемат.