За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Страбон казва, че търговията на римляните с Индия е била много по-значителна от търговията на египетските царе с Индия; и е странно, че римляните, така малко запознати с търговията, са отделяли на търговията си с Индия много по-голямо внимание, отколкото египетските царе, които са имали, така да се каже, Индия под носа си. Това трябва да се обясни.
След смъртта на Александър египетските царе установили с Индия търговия по море; а царете на Сирия, които са владеели най-отдалечените провинции на империята, следователно и Индия, са поддържали търговията по суша и по речни пътища (за което говорихме в глава VI), която е била наново улеснена с учредяването на македонски колонии, така че Европа е можела да общува с Индия и чрез Египет, и чрез Сирийското царство. Разпадането на последното и образуването върху неговите развалини на Бактрийската държава не са нанесли на тази търговия никаква вреда. Тирянинът Марин, цитиран от Птолемей, говори за откритията, направени в Индия, чрез няколко македонски търговци. Онова, което не са могли да направят експедициите, изпращани от царете, са направили търговците. Ние четем у Птолемей, че те са отивали отвъд Каменната кула, чак до Сера; откриването от търговците на една толкова отдалечена област в Североизточен Китай е някакво чудо. И така по време на сирийските и бактрийските царе стоките от Южна Индия минавали през Инд, Амударя и Каспийско море — на Запад, а стоките от по-отдалечените и по-северни страни минавали от Сера, Каменната кула и другите места за складиране — към Ефрат. Тези търговци изминавали своя път, като са се придържали почти към 40° северна ширина и движейки се по страните западно от Китай, които тогава са били по-цивилизовани отсега, тъй като татарите още не са ги били наводнили.
Но докато Сирийската държава така усилено е разширявала своята сухопътна търговия, морската търговия на Египет не се е увеличила много.
Появили се партите и основали своя държава; и когато Египет пада под властта на римляните, тази държава е в пълната си сила и разширява границите си.
Римляните и партите са били две сили — съпернички, които са се борели помежду си не за господство, а за съществуване. Между тях са се образували пустини; те винаги са се намирали в състояние на бойна готовност; между тях нямало не само търговия, но даже и никакви съобщения. Амбицията, завистта, религията, омразата, нравите са ги разделяли напълно. Така за търговията между Изтока и Запада, която по-рано е имала много пътища, е останал само един път; и Александрия, станала единственият склад на стоки, бързо започнала да расте.
За вътрешната търговия ще кажа само едно. Нейният главен отрасъл бил вносът на зърно за изхранване на римския народ — това, което е било повече грижа на управлението, отколкото цел на търговията. Лодкарите, които са се занимавали с превоза му, получавали някакви привилегии, тъй като от тяхната бдителност зависело спасението на империята.
Глава XV
II
За търговията след падането на Западната Римска империя
Римската империя била завладяна; и едно от последствията от общото бедствие било разрушаването на търговията. Варварите гледали на нея най-напред като на предмет за грабеж, а когато се установили, не проявявали към нея по-голямо уважение, отколкото към земеделието и другите занятия на победения народ.
Скоро търговията в Европа съвсем изчезнала; благородничеството, което господствувало навсякъде, въобще не се грижело за нея.
Законът на вестготите позволявал на частни лица да заемат половината от руслото на големите реки при условие, че другата половина ще остане свободна за рибарските мрежи и лодки; в покорените страни търговията трябва да е била съвсем незначителна.
Все по това време е било установено безразсъдното право за унаследяване имотите на чужденците и корабокрушенците; хората са смятали, че щом не са свързани с чужденците с някакви предписания на гражданското право, те не са и задължени към тях нито с някакво правосъдие, нито с някакво състрадание.
В тесните граници, между които е бил затворен животът на северните народи, всичко е изглеждало чуждо; а при тая тяхна бедност всичко им се е виждало богато. Преди завоеванията те са живеели по бреговете на морето, притиснато от скали и изпълнено с подводни камъни; и са извличали полза дори от самите тия камъни.