За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но римляните, които създавали закони за целия свят, са издали и някои твърде хуманни закони за корабокрушенците; тия закони са обуздавали и разбойничеството на крайбрежните жители, и — което е по-важно — алчността на римската хазна.
Глава XV
III
Едно особено постановление
Законът на вестготите обаче съдържал едно положение, което благоприятствувало търговията; той предписвал търговците, които идват отвъд морето, да разрешават възникналите между тях спорове според законите на своите страни и със свои съдии. Това се основавало на установилия се у тия смесени народи обичай всеки да живее според закона на своята страна — нещо, за което ще говоря по-нататък.
Глава XIX
За търговията след отслабването на римляните на изток
Мохамеданите се появяват, извършват завоевание и се разделят. Египет има свои отделни господари. Той продължава да води търговия с Индия. Станал веднъж господар на стоките на тази страна, той привлича към себе си богатствата на другите страни. Неговите султани стават най-силните господари на тия времена; историята ни разказва как те със своята постоянна и добре използувана сила са възпрели огъня, яростта и стремителността на кръстоносците.
Глава XX
Как търговията си е пробила път през варварството в Европа
Внесената в Европа философия на Аристотел допаднала много на хората с изтънчен ум, които във време на невежество минават за умни. Схоластиците са се пристрастили към нея и взели от този философ много обяснения за заема с лихва, вместо да потърсят естествения извор на знанията за това в Евангелието; те осъдили лихвения процент безусловно и при всичките му случаи. Вследствие на това търговията, която дотогава била занимание на хора с ниско положение, станала още и занимание на хора нечестни; защото винаги когато забраняваме нещо, само по себе си позволено и необходимо, ние не постигаме друго, освен да направим нечестни тия, които се занимават с него.
Търговията минала в ръцете на народа, покрит тогава с безчестие; и скоро започнала да не се отличава от най-безчестното лихварство, монополизъм, събиране на налози и всякакво придобиване на средства по нечестен начин.
Евреите, забогатели чрез изнудничество, били от своя страна подложени на същото жестоко изнудвачество — нещо, което утешавало народа, но не облекчавало положението му.
Това, което станало в Англия, може да даде представа за онова, което се е вършело в другите страни. Крал Джон заповядал да приберат евреите в затвора, за да вземе имуществото им; и малко са били тия евреи, на които не е било извадено поне едното око; така този крал е раздавал правосъдие. Един от евреите, на когото извадили седем зъба, по един на всеки изминат ден, дал на осмия ден десет хиляди марки сребро. Хенри III изтръгнал от йоркския евреин Аарон четиринадесет хиляди марки сребро за себе си и десет хиляди за кралицата. В тия времена са се вършели насилия, каквито се вършат малко по-умерено днес в Полша. Като нямали възможност да бъркат в кесията на своите поданици, кралете подложили на мъчение евреите, тъй като те не били смятани за граждани.
Най-сетне бил въведен обичаят да се конфискува цялото имущество на евреите, които възприемали християнството. Ние знаем за тоя странен обичай по закона, който го е отменил. Много глупави причини са се изтъквали при неговото обяснение; казвали са, че са искали да изчистят евреите така, че у тях да не остане нищо от властта на дявола. Но е очевидно, че тази конфискация е един вид право на кралете или сеньорите за попълване на таксите, които те е трябвало да вземат от евреите и от които били лишени, след като последните минавали към християнството. В тия времена на хората са гледали като на участъци земя. Между другото аз искам да отбележа как са си играли с тоя народ от век на век. Най-напред са конфискували имуществото на евреите, когато те са искали да приемат християнството; а скоро след това започнали да ги изгарят, когато те са искали да станат християни.
И въпреки това ние виждаме как търговията си е пробивала път, излизайки от глъбините на насилието и безнадеждността. Евреите, пъдени ту от една, ту от друга страна, намерили начин да спасят имуществото си. С това те завинаги лишили господарите от възможността да ги гонят; защото същите тия господари, желаейки много да се избавят от евреите, никак не желаели да се избавят от техните пари.