Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Мислеше си за това по време на целия път обратно към Аксками, където завари престолния град в смут. Едва тогава осъзна, че нямаше нито план, нито цел; че просто нямаше къде да отиде. Парите, с които разполагаше, бързо се топяха, и едва ли щяха да се увеличат по някакъв начин. Бе разчитал на щедростта на Кайку и Асара, откакто се беше присъединил към тях, а сумата, която бе платил за обратното пътуване до Фо, беше изцедила и малкото, което бе взел от храма при отпътуването си. Помисли си дали пък да не потърси друг храм на Еню, чиито обитатели едва ли щяха да отхвърлят един свой събрат, но не и в Аксками, понеже бе очевидно, че в момента столицата кипи от гняв и омраза. Със сигурност обаче имаше други храмове, където можеше да намери покой да се отдаде на размишления.
Обаче не направи така. Това щеше да означава да се върне назад, да потъне отново в блатото на живота, от който Кайку го беше извадила. Въпреки всичко, което се беше случило, младежът не бе забравил чувството за правота, което беше изпитал, когато той и Асара се отправиха от Гората на Юна към Аксками. Сега това чувство му казваше, че храмът на Еню не е отговорът. Наместо това той реши да отиде в храма на Паназу.
Влизането в столицата не беше лесно, ала градът не се беше затворил напълно. Много хора напускаха панически, изплашени заради въведеното военно положение, и щом можеше да се излезе, можеше и да се влезе. Тейн не бе забравил бележката, която Асара му беше оставила. Отговорът му се струваше все така далечен, както винаги е бил, но той бе научил, че никога няма да открие истината, ако изостави пътеката, по която бе поел. Единственото, което можеше да стори сега, беше да продължи да я следва и да се надява нещата да се изяснят. Категорично отказваше да признае пред себе си влечението на сърцето си, изхвърлил от съзнанието си всички мисли за Кайку.
Сега тя се бе върнала при него. Известията, които беше донесла, бяха потресли всички — най-накрая отвратителната същност на Чаросплетниците лъсна в цялата й грозота и стана ясно откъде всъщност произтичаше покварата в земята. Сам-самичка, Кайку се бе отправила в пустошта, завръщайки се с нещо много по-ценно от всичките скъпоценности на този свят.
Тогава прозрението внезапно го осени като божествено откровение. В своята надменност винаги бе смятал, че той е онзи, предопределен от Еню за велики дела. Ала ето че Кайку бе открила източника на заразата, тръгвайки по нишката, оставена й от баща й, проследявайки я до самия край. Кой знаеше докъде се простираше тя във времето, как знанията постепенно се бяха натрупвали, събирани от учен след учен, прераствайки в мъдрост? Смелостта, интелектът и хитростта на един мъж бяха разбулили тайната, но силата на дъщеря му я донесе сред хората. Не пътят на Тейн беше важният, а този на Кайку. Всичко онова, над което жреците на Еню се бяха трудили през изминалите десетилетия, отдавайки се на молитви и медитация, беше разгадано от една Различна — най-низшето, долно и прокълнато същество на света.
Тогава каква бе ролята му тук? На свидетел? На някой, който да я пази? На представител на волята на Еню? Едва ли бе особено подходящ за която и да е от тези задачи.
„А навярно просто си тук, Тейн, каза си. Навярно няма никакъв грандиозен план, или, ако все пак има, е твърде грандиозен за твоя ум, че да го проумее. Ти непрекъснато се самоанализираш. Поради тази причина от теб никога нямаше да излезе добър свещеник. Задаваш си твърде много въпроси, вместо просто да вярваш.“
Не беше кой знае какво, ала щеше да свърши работа засега. Каквито и да бяха истинските отговори, в момента нямаше никакви съмнения относно Кайку. Щеше да я последва, където и да отидеше тя. Като че ли предателското му сърце можеше да му позволи да постъпи другояче…
— В никакъв случай — отсече Кайлин. — Тя е твърде ценна.
— Никой не знае това по-добре от мен — отвърна Мишани. — Обаче ако настояваш аз да отида, тогава и тя ще дойде с мен.
Двете жени се спогледаха една друга, кръстосали огнен взор и воля. Кайлин бе по-висока от дребната благородничка почти с цяла глава, ала Мишани ни най-малко не беше уплашена от ръста на опонента си или нейния страховит облик. Стояха в една от горните стаи в сградата на Аления орден — продълговата постройка с извит, заострен покрив, който засенчваше терасите, опасващи първия етаж. За разлика от паянтовия вид на околните къщи, тази излъчваше чистота, стабилност и представителност, а от терасата се спускаха дълги червени и черни знамена, които закриваха входа на сградата.