Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Не бързайте — отвърна Грим. — Сега на мода е Пичини. Всички говорят само за него и за Глук. Никой няма да ви обърне внимание.
„Или обратното — помисли си Волфганг, — ще обърнат твърде голямо внимание и ще видят колко посредствен е Пичини.“ Но рече:
— Всецяло се осланям на вас, бароне.
— В таланта ви не се съмнявам. Възхищавах се от вас, когато бяхте дете, и се радвам, че пак се срещаме в Париж; несъмнено ще ви оценят тук, след време, разбира се — сега любителите на музиката се интересуват само от Пичини и Глук.
— Защо тогава ми предложихте да дойда, господин барон?
— За това настояваше вашият баща. Обаче такова впечатление, както тогава, няма да направите. Вече не сте дете-чудо. Но френски говорите отлично.
— Нима това има значение?
— Ще ви потрябва в светските салони. В Париж музикалните въпроси все още зависят от дамите. Ще уредя да ви чуе дукеса дьо Шабо.
— Тя е богата — забеляза госпожа д’Епине.
— И влиятелна — добави Грим. — Вие не знаете френските привички, Амадео. Без моите съвети ще пропаднете.
Волфганг смирено се поклони.
— Ваш покорен слуга, бароне.
— Но не се огорчавайте, ако тя даде предпочитание на картите — каза госпожа д’Епине.
— Какво говориш, Луиза! — възмути се Грим.
— Просто предупреждавам Волфганг. Освен това той трябва да се премести някъде около нас, да е по-близо до театрите и домовете на аристократите.
— Може ли да си позволи това?
— Разбира се, че мога — гордо отвърна Волфганг, макар съвсем да не бе уверен.
— Ще се постарая да ви намеря просторна, чиста квартира с хазаи немци, за да не се притеснява майка ви.
— Как мислите, трябва ли да посетя американския пълномощен министър доктор Франклин?
— В Америка ли ще вървите? — разсмя се Грим. — Там нищо не разбират от музика.
— Както се говори, доктор Франклин много обичал музиката. И след сключването на съюза бил станал най-известният човек в Париж.
— Така ли? Знайте, Амадео, трябва да слушате мен, а не глупците. Доктор Франклин повече се интересува от дамите, отколкото от музиката. И от гръмоотводите.
— Ще следвам във всичко вашите съвети.
Но Волфганг, който си бе намислил да се запознае с американеца — по-скоро от любопитство, — изведнъж посърна и Грим, като го съжали, обеща:
— Ще ви представя на Пичини, ако той намери някоя свободна минутка.
— Срещахме се с него в Италия. Няколко пъти.
— Сега той е много по-прочут. Бих ви запознал и с кавалер Глук, но след срещата си с Волтер той се върна във Виена.
— Нали Волтер е поклонник на Пичини?
— Това още не значи, че той е невежа. Глук е велик човек.
— И Волтер също?
— Разбира се! — Грим бе поразен. — А вие нима сте на друго мнение, Амадео?
— На мен той не ми харесва. Нито той, нито Русо. Дават вид, че прекрасно разбират от музика, а всъщност почти нищо не знаят Защо философите трябва да имат такова влияние върху музиката?
— Винаги ли сте толкова откровен, Амадео?
— Господин барон, а нима да обичаш истината не е добродетел? — с наивен тон попита Волфганг.
— Наистина ли мислите така?
— Понякога, зависи от обстоятелствата.
Напрегнатостта изчезна. Грим се разсмя.
— Искам да ви запозная и с Льогро — заяви той. — Диригент на „Консер спиритюел“, най-добрия оркестър в Париж. Той е в приятелски отношения с господин Раф и господин Вендлинг — големи ваши поклонници. И двамата много похвалиха композициите ви. Очаровани са от музиката, която сте написали за тях в Манхайм.
— Раф и Вендлинг в Париж ли са?
— Вчера се видях с тях. Трябва да се въоръжите с търпение, имате време за кариерата си. Вие сте млад, нищо не ще изгубите, ако успехът ви дойде по-късно.
— При миналото ми гостуване любимец на Париж бе Шобер, а той умря само след няколко години — отровил се с гъби на двадесет и седем годишна възраст.
— Всички младежи мислят, че ще умрат рано. Това е болест на младостта. На вашата възраст аз също мислех така. Но на вас предсказвам дълъг живот. Дребните хора по-бавно изтощават организма си, отколкото едрите. Амадео, каня ви на вечеря с вашата очарователна майка. Да кажем, идната седмица?
— Поласкани сме, господин барон.
— А дотогава ще приготвя за вас необходимите препоръчителна писма.
Вечерята мина великолепно. Барон Грим и госпожа д’Епине говореха немски, за да не се притеснява Ана Мария, и я увериха, че веднага щом Волфганг се приспособи към новата среда и завоюва по-голяма известност, ще постигне в Париж блестящ успех.
Госпожа д’Епине напоследък не беше добре и рядко излизаше от къщи, но все пак успя да намери за Моцартови две големи слънчеви стаи на Гро Шене, с изглед към улицата. Ана Мария отбеляза, че те са доста по-хубави от предишното им жилище, макар тук да беше студено дори когато гореше камината, но заради Волфганг тя се примиряваше с всякакви неудобства. Новата квартира бе недалеч от имението на барона, от театрите и домовете на аристократите и на мама й хареса чистата улица, свежият въздух, както и това, че хазаинът говореше немски. Често по цели дни й се налагаше да се задоволява с неговата компания, тъй като Волфганг се губеше от сутрин до вечер, борейки се за своето утвърждаване.