Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Урокът започна; Фридолин Вебер ги остави сами, но едва пеенето стихна, на вратата се показа Цецилия. Волфганг с раздразнение си помисли, че така ставаше всеки път. А сега заедно с Цецилия Вебер в стаята влезе и Констанце. Волфганг почти не забелязваше девойката след първата им среща: в сравнение с Алоизия Констанце изглеждаше най-обикновено момиченце. Този път обаче усмивката й говореше, че тя се радва да го види.
— Маестро, нали ще ни съобщите, когато получите отговор от баща ви? — попита Цецилия Вебер.
— Разбира се. Аз не по-малко от Алоизия мечтая да отида в Италия. Три пъти съм ходил там и винаги с голям успех. И римският папа, и падре Мартини, и…
— Знаем, знаем — прекъсна го Алоизия, като добави весело: — Направили сте там фурор! — И с усмивка, ангелска усмивка, го изпрати до вратата.
Вкъщи го чакаше писмо от татко. Той отказва — веднага долови Волфганг по маминия тон. „Смешно е да се очаква друг отговор“ — помисли си горчиво синът. Препрочете следните пасажи, поразен от проницателността на баща си, колкото и неприятни да му се струваха неговите напътствия:
„Пишеш, че искаш да придружиш госпожица Вебер до Италия и да я настаниш там в някоя опера като примадона. Скъпи синко, назови ми поне един певец, който да се е появил на италианска сцена, без да е пял преди това много пъти в Германия. Но и тогава, за да постигне целта си, той трябва да си осигури поддръжката на силни покровители — принцове и кардинали, или поне такива прочути композитори като Хасе и Глук. Да се препоръча шестнадесетгодишно момиче, което още не знае какво е оперна сцена — това е истинско безумие. Ти си по-наясно, отколкото другите: на сцената пеенето съвсем не означава всичко. Трябва да знаеш къде да застанеш, как да играеш, да притежаваш сценичност. Не по-малко значение имат и сполучливата прическа, облекло, грим, толкова необходими за всяка примадона — умение, което се постига само с опит. Колкото и талантлива да е тази девойка, колкото и да е подготвена, колкото и майсторски да пее, всеки импресарио ще те сметне за луд, ако почнеш да му препоръчваш едно начеващо момиче. Собствената ти висока репутация, която създадох с толкова труд, ще бъде погубена. Ще станеш за смях на всички. И мюфтията ще се превива от смях.
Волфганг, желанието ти е съвсем фантастично. И въпреки това се възхищавам от твоята доброта. Тази потребност да помагаш на онеправданите си наследил от баща си. Но не бива да пренебрегваш и здравето и щастието на твоите родители, усилията им, положени за теб. Ако извършиш това, ще се обречеш на гибел.
Ще ти кажа как можеш да помогнеш на госпожица Вебер. Помоли Раф да я прослуша. Той вече почти си е изгубил гласа, но навремето беше голям певец, пееше в Италия и там досега го помнят. Ако Раф хареса гласа й, а изглежда, че ще е така, щом е харесал на теб при прецизния ти вкус, той ще може да я препоръча на италианските импресариа, които го познават още от времето на неговата слава. А засега госпожица Вебер трябва да получава роли на манхаймска сцена, дори безплатно — това ще й позволи да набере опит, който ще й потрябва по-късно, и дори име.
Но нима може, като забравиш всичко на света, да се решиш на толкова безумна постъпка, след онова, което понесохме заради теб всички ние, особено твоята сестра, принесла в жертва кариерата си! Не позволявай да те омае нечие очарование. Предприе това трудно и опасно пътешествие, за да си намериш служба, която отговаря на твоите способности, и доход, който заслужаваш, но главно, за да затвърдиш репутацията си и спечелиш нова слава. И до известна степен успя в това. Сега всичко зависи само от тебе: дали ще достигнеш най-големите висоти, които някога е достигал композитор, дали името ти ще се почита от потомците, или, съблазнен от една жена, няма да бъдеш повече от обикновен капелмайстор, забравен от света, и ще умреш на мръсна сламена постеля в бедна хижа, наобиколен от окъсани, гладни деца.
Затова побързай за Париж! Не се бави! Намери мястото си сред великите хора. Aut Caesar, aut nihil30. Самата мисъл да отидеш в Париж би трябвало да те избави от всички тези глупави идеи. От Париж славата на музиканта с истински талант се разпространява по целия свят. Там дворът се отнася към талантливите музиканти с най-голямо уважение. Там ще получиш при знанието, което напълно заслужаваш.“
Волфганг седеше в мълчание и мама попита:
30
Или Цезар, или нищо (лат.). — Б.пр.