Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
В стаята влезе Нанерл и Леополд се постара да се овладее; дъщерята, ридаейки, го попита как възнамерява да постъпи.
— Как ще постъпя ли? Ще му попреча. Докато съвсем не се е изтървал.
— Само не бъди прекалено суров с него, татко.
— Щом му се усмихне някое хубавичко момиче, веднага си изгубва ума.
— Може да се чувствува самотен. Може да иска да се ожени. — На негова възраст човек лесно се влюбва. — И на моята също. Ами аз, татко? Нима ще си остана стара мома?
— Ти си още само на…
— На двайсет и шест. За неомъжена жена са доста. Като плаках за Волфганг, плаках донякъде и за себе си.
— Мъжете са ти обръщали внимание, ще ти обърнат пак.
— На какво да се надява една обикновена учителка по музика! — възкликна тя. — Трудно се живее само с миналото. — И изплашена от откровеността на думите си, изтърси: — Почти всичките ми приятелки са вече омъжени.
Леополд прегърна дъщеря си.
— И ти ще се омъжиш. Толкова приличаш на мама, а когато се ожених за нея, мама беше най-хубавата в Залцбург, значи и ти също, и скоро ще дойде денят, в който цялото наше семейство пак ще се събере.
Думите на татко я успокоиха и тя отново се почувствува малкото момиче, пътувало някога с него по Европа. Целуна го, пожела му лека нощ и обещала вече да не плаче, послушно тръгна към стаята си.
Леополд не легна цялата нощ, съчинявайки отговор до сина си. Трябва да се престори, че е готов да помогне на тази Алоизия, която явно иска да хване сина му на въдицата, макар да е съвсем ясно, че от нея примадона няма да излезе. Като пращаше писмото, Леополд молеше бога да върне сина му пак на земята.
Волфганг с безпокойство и надежда очакваше татковото решение и готвеше учениците си за прощален концерт. Основното внимание той отделяше на Алоизия. Вендлинг, по-скоро заинтригуван, отколкото засегнат от отказа на Волфганг да замине с него за Париж, изрази желание да участвува в концерта; Раф също се съгласи и този концерт допринесе доста за славата на Волфганг.
Волфганг знаеше, че това ще му достави удоволствие, ала го мъчеше безпаричието. Предаде на Де Жан два от трите поръчани от него концерта за флейта и го увери, че скоро ще завърши и третия, а Де Жан отвърна:
— Не се безпокойте за третия, той няма да ми трябва; съмнявам се дали и тези два ще ми послужат. — И плати на Волфганг само деветдесет и шест гулдена вместо обещаните двеста.
Волфганг даде парите на мама, за да си купи нова шуба, а останалите да сложи настрана.
— Да не би Вендлинг да има пръст в тази работа? — попита тя.
— Не! Просто Де Жан е глупак.
— Все още ли възнамеряваш да отидеш в Италия? Ти припечели далеч по-малко, отколкото очакваше. А храната поскъпна навсякъде.
— Въпреки това ще отида. Веднага щом получа съгласието на татко.
Но увереността му бе разколебана, когато по-късно същия ден чакаше у Веберови Алоизия за урока. Бе й обещал да измоли помощ от баща си, макар да имаше чувството, че татко ще се противопостави на решението му. Обаче за пътя до Италия нямаше да му стигнат парите, а мисълта, че там двамата с Алоизия ще трябва да мизерствуват, му се струваше твърде унизителна.
Алоизия все не идваше и Фридолин Вебер влезе да обясни:
— Нали знаете момичетата, господин капелмайстор; те обичат да се гиздят за желаните гости. Има ли новини от господин Леополд?
— Не. Но скоро ще има. Обикновено той не закъснява с отговорите си.
— В Италия ще ви оценят, маестро. Това не е Манхайм, където дребният завистник Фоглер е в състояние да наговори какво ли не за вас на курфюрста и с това да ви осуети възможностите, а Канабих се преструва, че се трепе за вас ден и нощ, пък стои със скръстени ръце. Вие сте твърде голям музикант за провинциалните ни вкусове, там е бедата.
„Също като в Залцбург“ — помисли си с тъга Волфганг.
— А сега, когато Карл Теодор стои в Мюнхен и чака коя от котките ще скочи първа: Австрия или Прусия, — в Манхайм не се изнасят никакви концерти.
Влезе Алоизия и Волфганг забрави всичко. Корсажът й бе дълбоко деколтиран, тя му подаде ръка за целувка и когато той я поведе към пианото, едва се сдържа да не я погали. Но щом приближи до нея, тя се отдръпна. И все пак, изглежда, девойката искрено се радваше на идването му. Тя не е кокетка, уверяваше сам себе си той, ала след миг съмненията отново го обзеха. Алоизия безпрекословно се подчиняваше на майка си, обаче под тази външна покорност се чувствуваше силна воля и целенасоченост. Занимаваше се с пеене много усилено, дори с някаква маниакалност.