Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Колкото може по-скоро. Много се бърза с нея.
Волфганг до гуша потъна в работа. Нито една от поръчките не го вдъхновяваше истински, но той не можеше да си позволи да работи през пръсти. Колкото и тромави да бяха инструментите или формата на произведението, музиката трябваше да звучи изящно и мелодично. Идеите идваха в главата му една след друга, пораждайки прелестни мелодии, и като разчиташе както винаги на безупречния си вкус, той се постара по ритъм и по дух композициите му да отговарят на модата в парижките салони; след няколко седмици предаде изпълнените поръчки на Льогро и Новер.
Изпълнението на „Мизерере“, на което присъствува Волфганг, обаче се оказа за него същинско мъчение. Той прошепна на Вендлинг, който, изглежда, му съчувствуваше:
— Какво отвратително пеене. Не мога да разбера нито една дума. Заради ужасния френски език. Колко е противен! Немският в сравнение с него е божествен. Певците — ако изобщо могат да се нарекат певци — не пеят, а пищят и вият колкото им глас държи не само през гърлото, но и през носа.
— Льогро не използува два от вашите хорове. Най-хубавите!
— Това не е толкова важно, Вендлинг — изрече с горчивина Волфганг. — Кой знае, че аз съм написал тези хорове? Както преди, отново ги приписват на Холцбауер.
Няколко дена по-късно, когато дойде време да се репетира Концертна симфония, стана ясно, че тя още не е преписана, макар че Льогро бе настоявал Волфганг да я завърши колкото може по-скоро и бе получил партитурата преди четири дни.
— Льогро, трябва да се дадат нотите за преписване — каза Вендлинг. — Видях симфонията, тя е чудесна!
— Oui! Oui! — възкликна Льогро. — Господин Моцарт е просто чудо!
— Трябва да побързате с преписването, защото скоро напускам Париж.
Льогро сви рамене и отвърна:
— Ще се помъча да направя това до утре, Вендлинг.
На другия ден Вендлинг и Волфганг отидоха у Льогро за партитурата на Концертна симфония. И Льогро рече:
— Съвсем забравих!
— Забравихте? — Вендлинг не вярваше на ушите си.
— Да! При това изгубих партитурата. Никъде не мога да я намеря.
Докато диригентът се обясняваше с разгневения Вендлинг, Волфганг, като прелистваше натрупаните на бюрото ноти, намери Концертна симфония — тя лежеше под една увертюра от Пичини. Но не каза нито дума, за да не си спечели враг за цял живот, а я остави на предишното място.
— Някой я е пъхнал някъде — каза Льогро.
Тогава Вендлинг избухна:
— Зная тези мръсни номера, френски номера! А вие, Льогро, сте подла душица. И всичките ваши музиканти от Кралската академия също. Вие, френските композитори, толкова се боите от музиката на Моцарт, че дори не смеете да я изпълнявате, а ако се решите на това, внасяте в нея изменения — иначе всекиму ще стане ясно колко сте бездарни!
— О, не, господине, тъкмо исках да му поръчам симфония.
— Симфония ли? — Волфганг неволно се заинтересува.
— Не позволявайте отново да ви измамят — рече Вендлинг. — Докато не ви платят, не пишете нито една нота.
— Ще платя! Ето, моля! — И Льогро подаде на Волфганг два луидора.
— А за хоровете? И за Концертна симфония? — не отстъпваше Вендлинг. — Господин Моцарт е твърде доверчив, но аз не съм.
— Ще му пратя парите по пощата.
— Не! — упорствуваше Вендлинг. — Ако господин Моцарт не получи от вас превода, ще кажете, че се е изгубил. Той трябва да получи парите си сега.
Бавно и неохотно Льогро даде на Волфганг още два луидора, по един за всяка завършена творба.
— Много съжалявам, че вашата Концертна симфония се е изгубила — каза той, — помъчете се новата да не й отстъпва.
Волфганг недоумяваше защо Льогро му поръчва още една симфония, а е скрил първата, но Вендлинг му обясни:
— Обикновената симфония никога няма да направи такова впечатление като концертната: французите обожават виртуозната музика. Льогро обаче не иска да скъса окончателно с вас в този случай; ами ако излезете на мода?
Поръчката на Новер донесе ново огорчение. Балетмайсторът не му плати нито су за дългата увертюра и тринадесетте танцови пиеси, а на програмата стоеше само едно име — това на Новер. Но Волфганг не се оплакваше: балетмайсторът обеща да му издействува поръчка за опера веднага щом се намери подходящо либрето.
Като научи, че дук дьо Гин се е завърнал в Париж, макар той пак да не се бе обадил, Волфганг го посети, обаче дукът го посрещна хладно и каза:
— Госпожицата няма повече нужда от уроци. Тя скоро ще се омъжи.
— Ваше сиятелство, а уроците, които вече й преподадох?
— Какво по-точно ви интересува, Моцарт? — Дукът бе явно сърдит.