Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Как смяташ да постъпиш?
— Ще отида в Париж.
— С Вендлинг?
— Не. Татко е против. Съветва ме да вървим двамата с теб.
— Няма ли да съжаляваш, Волфганг?
— Надявам се ти да не съжаляваш, мамо. Ана Мария ободряващо се усмихна, макар че я побиха тръпки при мисълта за дългото и изморително пътуване.
Но се случи така, че заболя Волфганг, а не тя, и той трябваше да моли мама да обясни на Веберови защо се налага да се отложи пътуването до Италия: за това още било рано.
Ана Мария им предаде думите на Волфганг и добави:
— Навярно ще успее да замине за там догодина или след две голини, когато се установи в Париж. Сега е твърде рано.
— Струва ми се, че те съвсем не се учудиха; изслушаха ме с такъв вид, сякаш нищо друго не очакваха — каза тя на Волфганг.
— Предаде ли на Алоизия, че ще я прослуша Раф?
— Да.
— Тя зарадва ли се?
Усмихна се, като видя, че майка й се усмихна.
— Обясни ли им, че съм болен?
— Да, и че това е една от причините да не можеш да заминеш за Италия.
За прощалния концерт Волфганг написа ария, с която Алоизия да се представи в най-добра светлина: композира и ария за Раф, като взе предвид ограничените възможности на стария тенор; помоли Вебер да направи копие на концерта за флейта, за да може Вендлинг да го изпълни, и сам плати на кописта за работата му; освен това нареди нещата така, че Роза да изпълни съчинената за нея соната. Така Волфганг не обиди никого.
Канабих остана доволен от успехите на Роза, но не плати на Волфганг за уроците нито един крайцер и дори не му благодари.
Раф изпадна във възторг от арията си, тя подчертаваше красивите му ниски тонове, където все още бе напълно стабилен, и хареса гласа на Алоизия. Но когато Волфганг попита дали е съгласен да й дава уроци, тенорът отвърна:
— С удоволствие, обаче не безплатно.
Вендлинг хареса концерта за флейта и реши да го вземе със себе си в Париж, ала и той нищо не плати на Моцарт.
Единствен Вебер трогна Волфганг до дън душа.
— Вашият концерт за флейта — възхитено рече той — е чудо на нежността и мелодичността.
— Благодаря ви! Но колко е трудно да пишеш за инструмент, който не обичаш.
— Въпреки това концертът е безупречен. Звучи внушително, изразително и естествено.
— Бих могъл да го напиша криво-ляво, но щом музиката ми излиза на бял свят, не желая да се червя за нея. Искаше ми се концертът да бъде сполучлив и вложих в него много сили.
— И сте постигнали целта! Но защо не обичате флейтата, маестро?
— Предпочитам инструментите с по точен звук, които по-леко се контролират.
Вебер покани Моцартови на вечеря преди заминаването им. Те отклониха поканата, защото, както изтъкна Ана Мария, тръгвали с отделна карета рано на другата сутрин, за да използуват докрай дневната светлина; те все пак посетиха Веберови следобеда.
Констанце им поднесе кафе с кейк, но Волфганг, седнал до Алоизия, би се задоволил само с хляб и вода — така очарован бе от нейното присъствие.
— Много съжалявам, че няма да ходим в Италия. Волфганг, много! — каза Алоизия.
— И аз също. Двамата там щяхме да постигнем доста.
— Всичко е пред нас все още. Ако вашите планове се променят, ще ме намерите тук.
— Обещавате ли?
Алоизия го целуна по челото, прошепна „обещавам“ и му подаде ръкавици, които му бе изплела като прощален подарък.
После настъпи време да си тръгват и сърцето на Волфганг се късаше от болка. Веберови го прегърнаха, Констанце за малко не се разплака, а Фридолин му поднесе в дар пиесите на Молиер и каза на Ана Мария:
— Безкрайно сме задължени на вашия син, госпожо Моцарт. Той се показа отличен приятел. Благодарим му за всичко, което направи за нас. И ще ни липсва като роден син.
47
Пътуването от Манхайм до Париж продължи девет дълги дни. Никога досега Волфганг не бе се чувствувал така потиснат. Можеше да мисли само за Алоизия; разстоянието, което ги разделяше, растеше с всяка минута и му причиняваше неизмерима болка. А подарените ръкавици през цялото време му напомняха за нея.
Ана Мария се радваше на топлото и слънчево мартенско време; наистина последните два дни от пътуването валя проливно и вятърът пронизваше до кости. Радваше я и отсъствието на всякакви враждебни действия, макар Франция вече да бе обявила война на Англия, а Прусия и Австрия да дрънкаха оръжие в спора за Бавария. Ана Мария се мъчеше да развесели Волфганг, опитваше се да пробуди у него интерес към френските градове, през които минаваха — Мец, Вердюн и Шалон на Марна; тя повтори татковата шега, че Волфганг е нахлул в тази страна, за да я завладее, но Волфганг съвсем не се чувствуваше покорител и не изпитваше радостна възбуда, както през онова, предишното пътуване из Европа.