Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
На четвъртия урок по композиция дукът, като забеляза смущението на Волфганг, рече:
— Не се готвя да направя от нея голям композитор. Достатъчно е да може да пише нещичко за своя инструмент.
— Всички правила на композицията са й известни.
— Уверен съм, че не й липсват идеи — каза дукът. — Просто е твърде стеснителна и неуверена в себе си, затова не съумява да ги изрази.
Но тъкмо там беше бедата: тя нямаше никакви идеи. Ала как да каже на баща й, който обожаваше дъщеря си, че тя е напълно лишена от въображение, че нищо не й идва наум, че той е опитал всичко възможно, но без резултат, защото девойката е с празна глава!
— Какво има, Моцарт? — попита дукът.
— Изглежда, тя не знае как да започне — отвърна Волфганг. Той написа началните тактове и я помоли да продължи, което девойката направи. Окуражен от успеха, предложи й да съчини нещо свое.
Тя дълго мисли, но не написа нищо. Само много се измори.
Дукът се разсърди и Волфганг побърза да му обясни:
— Ех, че съм глупак! Почнах менует, а не мога да завърша още първата му част. Госпожице, бихте ли ми помогнали? — И подаде лист нотна хартия с четири начални такта на менует.
След дълги усилия тя написа още няколко такта, достатъчно мелодични и в същия стил, както първите четири.
Радостен, че най-после постигнаха нещо, Волфганг рече:
— Сега трябва само да се завърши мелодията. Продължавайте все така и ще се получи ваше собствено произведение. — Той се извърна към дука, който бе удовлетворен от успеха на дъщеря си: — Утре, ваше сиятелство, ще празнуваме нейната победа.
Но следният ден не донесе победа. Госпожицата го посрещна, обляна в сълзи.
Уроците станаха за Волфганг непосилно бреме, старанията му не носеха никакъв резултат. Ученичката запомняше всичко, което й се каже, знаеше наизуст всички правила на композицията, прекрасно свиреше на арфа, но не можеше да съчини нито една оригинална мелодия.
Накрая той съсредоточи усилията си върху концерта за флейта и арфа, който трябваше да напише за тях. Направи го простичък и уравновеси партиите на солиращите инструменти, за да може всеки изпълнител да блесне с майсторството си.
Дукът много хареса концерта и каза на Волфганг:
— Трябва да го изпълним в присъствие на кралицата. Когато тя се освободи от бременност, в двора ще се състоят големи празненства и ще има нужда от музика. Този концерт ще дойде тъкмо на място.
След дванадесетия урок обаче не му бяха платили още нищо. Разтревожен, той се обърна към татко за съвет и веднага получи отговор:
„Търпение, драги синко, не бива да се сърдиш на дука, колкото и дълго да се наложи да чакаш твоите луидори. Неведнъж съм чел за дьо Гин, той има огромно влияние в двора. И тъй, дъщеря му не я бива да композира музика? Нима мислиш, че всички имат талант като твоя? Нейният талант ще се прояви постепенно, ако тя има добра памет. Eh bien!32 Нека краде или — да се изразя по-деликатно — заимствува. Уверен съм, че стига господин дукът да чуе поне едно произведение на дъщеря си, ще изгуби ума и дума от радост и ще стане твой горещ поддръжник.“
Докато Волфганг се учеше на търпение, дукът и дъщеря му, без да уведомят учителя, напуснаха Париж за замъка си в провинцията.
Тази груба постъпка потресе Волфганг още повече от поведението на дукеса дьо Шабо. Грим попита защо са спрели уроците.
— Дадох дванадесет урока — отвърна Волфганг — и не получих нито едно су.
— Ще ви платят. Дукът е бавен в тези работи. Не бива да проявявате дребнавост, Амадео; в Париж човек трябва да се научи да скрива недоволството си, иначе другите ще използуват това за своите интереси. Винаги спазвайте приличие. Баща ви е прав, като ви съветва да бъдете търпелив.
— Откъде знаете това? Нима писмата му се четат от странични лица и тук, както в Залцбург?
— Баща ви пише до мен. Той се безпокои за един младеж, който живее в безпътния Париж, но аз го уверих, че поведението ви е безупречно.
Зная не по-зле от Грим, помисли си с огорчение Волфганг, че нито един европейски град не крие в себе си толкова съблазни, колкото Париж, и че той не им се бе поддал само заради Алоизия. Но мъчейки се да се представи като човек с житейски опит, Волфганг отговори:
32
Какво пък! (фр.) — Б.пр.