Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Първото препоръчително писмо на Грим бе адресирано до дукеса дьо Шабо. Волфганг узна, че дукесата спада към един от най-знатните родове във Франция, който при това, както му казаха, можел да си позволи лукса да държи за капелмайстор музикант от неговата величина. Остави писмото на барона и след седмица получи покана да посети дукесата.
За да направи най-добро впечатление, Волфганг не закъсня нито минута. Обаче го въведоха в една голяма стая с незапалена камина, където ставаше течение, и започна безкрайно чакане. Когато дукесата най-сетне се появи, ръцете на Волфганг бяха студени като лед, но тя каза:
— Първо ще трябва да се заема с моите гости. После ще чуя изпълнението ви.
Дукесата — некрасива, пълна, тридесетгодишна жена — без повече обяснения седна и почна да рисува. Наобиколиха я четирима току-що дошли господа. Никой не обръщаше внимание на Волфганг. С никого не го запознаха и му оставаше единствено да чака. Прозорците и вратите бяха разтворени и Волфганг съвсем се вкочани: сега изстинаха не само ръцете, а също краката и тялото му, дори главата го заболя. Дукесата продължаваше да рисува в дълбоко мълчание.
Останалите неотклонно я следяха и на Волфганг му се стори, че всички освен него са се побъркали. Дукесата рисува цял час. Да не беше заради барон Грим, Волфганг щеше отдавна да си отиде. Когато студът, болката в главата и скуката станаха съвсем нетърпими, дукесата вдигна очи и рече:
— Ако искате, сега можете да свирите.
Измръзнал още повече до този момент, Волфганг се втурна към пианото — така жадуваше да извърши нещо! Инструментът се оказа съвсем негоден, но той най-много се ядоса от това, че докато свиреше, дукесата нито за миг не прекъсна своето занимание; господата, както преди, продължаваха да следят единствено нея и Волфганг свиреше за стените, столовете и масите.
Накрая Моцарт не издържа и стана. Дукесата вдигна глава. „Значи, тя все пак бе слушала“ — с удовлетворение си помисли той.
— Ще ми изсвирите ли вашите Фишерови вариации? — попита тя. — Чувала съм, че били забавни.
— Бих предпочел да ги изпълня друг път, когато бъде по-топло.
Но дукесата насила го върна при пианото, седна до него, даде знак на свитата си и тя да последва нейния пример и заслуша внимателно.
Волфганг забрави студа и главоболието; въпреки лошия инструмент той свиреше с присъщото си въодушевление.
— Виждам, че ръцете ви се стоплиха — каза дукесата.
Но той съвсем се огорчи, когато тя не благоволи да му плати.
— Сложете ме на най-добрия клавир в Европа — рече Волфганг на Грим, — ала ако слушателите ми нищо не разбират от музика, изпълнението няма да ми достави никакво удоволствие.
— Много лесно се засягате, Амадео; бива ли да се сърдите на дукесата? Добре все пак, че не е играла на карти, докато сте свирили.
Грим го прати при дук дьо Гин, близък приятел на Мария Антоанета и влиятелен в двора; дьо Гин се ползуваше със славата на един от най-големите любители на музиката сред парижките благородници.
— Дукът прекрасно свири на флейта — увери Грим Волфганг, — дъщеря му е способна арфистка и това е рядък случай, който трябва да се използува.
Но Волфганг, настроен недоверчиво, без особена надежда се отправи към дома на дука.
Дук дьо Гин, за почуда на Моцарт, го посрещна приветливо и съвсем не надменно. Беше облечен елегантно, без показен разкош и без грим — рядкост в Париж, където повечето аристократи силно се клепеха с руж. Когато бил на годините на дъщеря си, съобщи дукът, учил музика при Рамо. Като чу това, Волфганг омекна.
Дъщерята на дука се оказа хубавичка девойка, наистина, според Волфганг, излишно пълна. Тя изглеждаше връстница на Алоизия, но не беше толкова очарователна; нахлулите спомени потопиха Волфганг в тъга. Госпожицата искаше да се научи да композира. Дукът нае Волфганг незабавно и той съобщи добрата новина на татко:
„За аристократи те са доста музикални. Дукът свири съвсем добре на флейта, а дъщеря му е отлична арфистка. Дьо Гин много е слушал за мен и да не беше толкова погълнат от грижи за дъщеря си, по-силен покровител от него не бих могъл да желая. Всичките му мисли са насочени към едно — как да направи дъщеря си композиторка, макар да се съмнявам годна ли е тя за това. Всеки ден ще й давам по два часа уроци по композиция, за което ще ми плащат много щедро — три луидора за дванадесет урока. Освен това получих поръчка да напиша концерт за флейта и арфа и въпреки че не обичам тези инструменти, иска ми се да зарадвам дука, който е добър и великодушен за разлика от повечето французи.“