Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

— Двамата са почтени хора и добри музиканти — каза той на мама, като се прибра вечерта; — пращат ти много поздрави.

Настроението на Волфганг веднага се подобри, когато Льогро го помоли да напише четири хора и дует върху „Мизерере“, макар че би предпочел нещо по-весело.

— Всъщност това не е чисто мое съчинение — каза Волфганг на мама. — Автор на „Мизерере“ е капелмайсторът Холцбауер, но тъй като той се намира в Манхайм, а аз в Париж и понеже Льогро смята хоровете на Холцбауер за бледи и слаби, а те трябва да звучат ярко и мощно, помоли ме да ги преработя за неговия оркестър.

Мама, легнала в кревата, кимаше.

— Това като за начало. И ще ми платят. Татко ще бъде доволен.

Мама мълчеше.

— Какво ти е, скъпа мамо? Не си ли добре?

Ана Мария не знаеше какво да отговори. Простудата, която бе хванала по пътя от Манхайм, не минаваше. Но синът бе така погълнат от борбата за успех, че тя не смееше да го обремени с още една грижа. Усмихна се с усилие:

— Не се вълнувай заради мен. Просто съм уморена. Недей кара Льогро да те чака. Нали каза, че смятал да ти възложи още една поръчка.

Волфганг кимна. Но когато, седнал в портшеза, за да се избави от калта и отпадъците, в които гънеха улиците, той се отправи към Льогро, обзеха го лоши предчувствия за здравето на мама. Бе поискал да извика лекар, но мама се отказа от услугите на френски лекар. Известен за болестта й, татко прати бързо писмо с молба незабавно да й се пусне кръв, но Ана Мария се отказа и от това средство. Кашлицата й се засилваше и Волфганг често чуваше как извиква насън и стене от болка. Не му се искаше много да я оставя сама и когато се извиняваше, че трябва да излезе, тя отвръщаше: „Какво да се прави, необходимо е да се изкарват пари за храна и квартира.“ И беше права.

— Концертна симфония за флейта, обой, валдхорна и фагот? — повтори Волфганг молбата на Льогро. Така му се искаше диригентът да предложи нещо друго, което по му допада.

— Oui! Oui!33 Вендлинг твърди, че вашите произведения за флейта са очарователни.

— Той свири виртуозно на този инструмент. Никой не може да се мери с него.

— Вендлинг ще бъде един от нашите солисти — възбудено говореше Льогро. — Той, Рам, Пунто и Ритер — четирима блестящи изпълнители, са най-добрите в Париж.

Новер, прочутият танцьор и балетмайстор, с когото Волфганг се познаваше още от предишното си турне из Европа, като го видя на масата у Льогро, каза:

— Ще ме ощастливите, господин Моцарт, ако напишете музика за моя балет „Les petits riens“ („Дребните неща“). А в случай че балетът се хареса, след него може да дойде и поръчка за написване на опера.

„Новер иска да каже, ако музиката на балета хареса на кралицата“ — помисли си Волфганг, но тактично премълча. Новер, учител на Мария Антоанета, бе получил лично от нея поста ръководител на балета към оперния театър и според собствените му думи имал голямо влияние върху директора на Парижката опера.

— Господин Новер, за кога ще ви трябва музиката към балета? — попита Волфганг.