Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Внезапно той бе обзет от мрачно предчувствие. Оперният Париж бе разделен на два лагера — привърженици на Глук и привърженици на Пичини. Барон Грим се славеше като един от най-силните привърженици на Пичини, а Волфганг никак не обичаше музиката на този композитор.

Улица д’Антен беше широка и чиста и на нея живееха благородници. Тя не се намираше далеч от странноприемницата на Бург л’Абе, но Волфганг нае портшез, защото улиците, през които трябваше да мине, тънеха в мръсотия, а той не искаше да си изцапа дрехите.

Бръснарят бе сресал и напудрил перуката на Волфганг; той носеше бели копринени чорапи, обувки със сребърни токи, обикновен, но хубав чер камзол, украсен със златен шнур; папският орден бе оставен вкъщи, за да не се повторят предишните истории.

— Моля, господине!

Това бе камериерът на барон Грим, който разтвори пред него вратата.

Барон Грим и госпожа д’Епине приеха Волфганг в просторната, разкошно обзаведена гостна. Сърдечно се поздравиха и Грим каза:

— Много съжалявам, господин Амадео, че нашата среща не се състоя по-рано, но отсъствувах по работа в Прусия. Фридрих иска аз да възпра Франция от намеса в неговата разпра с Австрия — в случай, че му се наложи да обяви война на хабсбургите. Все пак френската кралица Мария Антоанета е австрийка по произход, макар да се проявява понякога като по-голяма французойка от самите французи.

— Познавам я от дете, господин барон.

— А кога за последен път имахте аудиенция при майка й, императрицата?

— Скоро след постановката на „Лучио Сила“. По време на подялбата на Полша.

— Преди пет години. Оттогава много неща се промениха. Мария Антоанета стана кралица и майка й вече няма никакво влияние над нея.

— Ще мога ли да изнеса за нея концерт, господин барон?

— Мария Антоанета не проявява интерес към музиката. Волфганг се огорчи и госпожа д’Епине добави:

— Тя чака дете, макар за това да знаят малцина, и рядко се показва пред публика. На Версай едва ли може да се разчита. Но мисля, че ще можем все някак да ви помогнем.

— Благодаря ви, госпожо д’Епине. — На Волфганг му се стори, че Грим малко се е променил през тези години, да не говорим за другите, които не бе виждал от дете. Редакторът на прочутото и влиятелно списание „Кореспонданс литерер“ още притежаваше добра фигура, стройни крака и младежка живост.

Поостаряла беше само госпожа д’Епине. Но тя очевидно не искаше да се предава: предизвикателно деколтираните й рокли отдавна биха подхождали повече на някое младо момиче, макар госпожа д’Епине да не изглеждаше по-млада от майка му.

— С ваше разрешение, господин барон — каза Волфганг, — бих искал преди всичко да напиша опера.

— Не бързайте — отвърна Грим. — Сега на мода е Пичини. Всички говорят само за него и за Глук. Никой няма да ви обърне внимание.

„Или обратното — помисли си Волфганг, — ще обърнат твърде голямо внимание и ще видят колко посредствен е Пичини.“ Но рече:

— Всецяло се осланям на вас, бароне.

— В таланта ви не се съмнявам. Възхищавах се от вас, когато бяхте дете, и се радвам, че пак се срещаме в Париж; несъмнено ще ви оценят тук, след време, разбира се — сега любителите на музиката се интересуват само от Пичини и Глук.

— Защо тогава ми предложихте да дойда, господин барон?

— За това настояваше вашият баща. Обаче такова впечатление, както тогава, няма да направите. Вече не сте дете-чудо. Но френски говорите отлично.

— Нима това има значение?

— Ще ви потрябва в светските салони. В Париж музикалните въпроси все още зависят от дамите. Ще уредя да ви чуе дукеса дьо Шабо.

— Тя е богата — забеляза госпожа д’Епине.

— И влиятелна — добави Грим. — Вие не знаете френските привички, Амадео. Без моите съвети ще пропаднете.

Волфганг смирено се поклони.

— Ваш покорен слуга, бароне.

— Но не се огорчавайте, ако тя даде предпочитание на картите — каза госпожа д’Епине.

— Какво говориш, Луиза! — възмути се Грим.

— Просто предупреждавам Волфганг. Освен това той трябва да се премести някъде около нас, да е по-близо до театрите и домовете на аристократите.

— Може ли да си позволи това?

— Разбира се, че мога — гордо отвърна Волфганг, макар съвсем да не бе уверен.

— Ще се постарая да ви намеря просторна, чиста квартира с хазаи немци, за да не се притеснява майка ви.

— Как мислите, трябва ли да посетя американския пълномощен министър доктор Франклин?

— В Америка ли ще вървите? — разсмя се Грим. — Там нищо не разбират от музика.

— Както се говори, доктор Франклин много обичал музиката. И след сключването на съюза бил станал най-известният човек в Париж.

— Така ли? Знайте, Амадео, трябва да слушате мен, а не глупците. Доктор Франклин повече се интересува от дамите, отколкото от музиката. И от гръмоотводите.

— Ще следвам във всичко вашите съвети.

Но Волфганг, който си бе намислил да се запознае с американеца — по-скоро от любопитство, — изведнъж посърна и Грим, като го съжали, обеща:

— Ще ви представя на Пичини, ако той намери някоя свободна минутка.

— Срещахме се с него в Италия. Няколко пъти.

— Сега той е много по-прочут. Бих ви запознал и с кавалер Глук, но след срещата си с Волтер той се върна във Виена.

— Нали Волтер е поклонник на Пичини?

— Това още не значи, че той е невежа. Глук е велик човек.

— И Волтер също?

— Разбира се! — Грим бе поразен. — А вие нима сте на друго мнение, Амадео?

— На мен той не ми харесва. Нито той, нито Русо. Дават вид, че прекрасно разбират от музика, а всъщност почти нищо не знаят Защо философите трябва да имат такова влияние върху музиката?

— Винаги ли сте толкова откровен, Амадео?

— Господин барон, а нима да обичаш истината не е добродетел? — с наивен тон попита Волфганг.

— Наистина ли мислите така?

— Понякога, зависи от обстоятелствата.

Напрегнатостта изчезна. Грим се разсмя.

— Искам да ви запозная и с Льогро — заяви той. — Диригент на „Консер спиритюел“, най-добрия оркестър в Париж. Той е в приятелски отношения с господин Раф и господин Вендлинг — големи ваши поклонници. И двамата много похвалиха композициите ви. Очаровани са от музиката, която сте написали за тях в Манхайм.

— Раф и Вендлинг в Париж ли са?

— Вчера се видях с тях. Трябва да се въоръжите с търпение, имате време за кариерата си. Вие сте млад, нищо не ще изгубите, ако успехът ви дойде по-късно.

— При миналото ми гостуване любимец на Париж бе Шобер, а той умря само след няколко години — отровил се с гъби на двадесет и седем годишна възраст.

— Всички младежи мислят, че ще умрат рано. Това е болест на младостта. На вашата възраст аз също мислех така. Но на вас предсказвам дълъг живот. Дребните хора по-бавно изтощават организма си, отколкото едрите. Амадео, каня ви на вечеря с вашата очарователна майка. Да кажем, идната седмица?

— Поласкани сме, господин барон.

— А дотогава ще приготвя за вас необходимите препоръчителна писма.