Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Къде мога да намеря този господин Торнтън?
Резкият му тон не можа да стъписа Алма. Тя обясни как се стига до дома на Гейдж и назова имената на неколцина мъже, които срещу скромно заплащане биха откарали господина дотам. Негова светлост учтиво й благодари и кимна на моряка да го последва. Но госпожа Петикоум отново го спря.
— Дали ще имам удоволствието да узная името на ваша светлост?
Благородникът я удостои с лека усмивка, странно напомняща една друга усмивка, която Алма бе получила преди по-малко от час.
— Лорд Уилям Торнтън, граф Торнхедж.
Устата на старата клюкарка зяпна от изненада. Тя побърза да я прикрие с трепереща ръка и смаяно попита:
— Имате ли някаква връзка с Гейдж Торнтън?
— Той е мой син, мадам.
С това негова светлост заобиколи слисаната жена и се отправи към брега на реката, следван от Джъд. Само след няколко мига той вече плаваше нагоре по течението, махайки за сбогом на моряка.
Леко почукване на входната врата събуди Андрю и Шимейн от следобедната им дрямка. Момчето веднага скочи от голямото легло в спалнята и се затича към входа. Шимейн го последва, обхваната от внезапен страх. Не вярваше, че Потс може да има дързостта да се появи направо в дома й, особено след като Гейдж едва не го бе застрелял, но не искаше да рискува.
— Не отваряй, преди да съм видяла кой е, Андрю — разтревожено извика тя.
Момчето покорно се спря до вратата и я почака да надникне през прозореца. Мъжът, който стоеше на верандата, бе напълно непознат за Шимейн. Не си спомняше да е виждала в Нюпорт Нюз такава величествена осанка и толкова гордо изражение.
Тя отиде при Андрю, вдигна резето и остави детето да отвори вратата. Вниманието на мъжа мигновено бе привлечено от момчето и Шимейн не можа да не забележи изненадата му и едва доловимото смекчаване на строгите му черти. Сетне той вдигна очи към нея с каменно лице. От устните й се отрони сподавено възклицание. Прииска й се да побегне, но събра сили и срещна този нетрепващ кехлибаренокафяв поглед, защото и за миг не се съмняваше, че пред нея стои бащата на Гейдж. Приликата бе твърде голяма, за да е просто случайна.
— Тук ли е господин Торнтън? — попита хладно мъжът.
— Трябва вече да е тук — отговори тя смутено. — Един от работниците ми каза, че е отишъл до Нюпорт Нюз, но ако влезете и почакате заедно с момчето, милорд, ще изтичам до работилницата, за да проверя дали се е върнал.
Изумен от нейната досетливост, Уилям пристъпи напред, за да я огледа по-отблизо. Когато забеляза изящните й черти и халката на лявата й ръка, той вдигна вежди.
— Знаете кой съм?
Шимейн постави длани на раменете на момчето.
— Струва ми се, че вие сте дядото на Андрю… и бащата на моя съпруг.
Макар че Уилям се опита да прикрие раздразнението си, устните му се присвиха недоволно. Значи онази клюкарка беше права! Гейдж не само си бе създал бог знае какви проблеми с първата си съпруга, но и беше дал името си на една престъпница. И все пак, това момиче беше далеч по-наблюдателно и очевидно доста по-умно, отколкото можеше да се очаква от обикновена престъпница.
— Притеснява ли ви това, че Гейдж и аз сме женени? — тихо попита Шимейн.
Неговият въпрос бе доста по-груб.
— Ти ли си затворничката, за която ми разказа госпожа Петикоум?
Тя вдигна предизвикателно глава.
— Бях осъдена несправедливо, но не знам доколко това има някакво значение за вас.
— Би могло да има, ако съществуваше начин да ми докажеш невинността си. Но разстоянието от колониите до Англия е много голямо и предполагам, че тук не ще се намери кой да потвърди думите ти — намръщено отвърна Уилям. — Никой баща не би останал очарован, ако синът му се ожени за престъпница, и аз не правя изключение.
— Очарован или не, милорд, това вече е факт — промълви Шимейн. — Брачните клетви не могат да бъдат разтрогнати, освен ако не сте решил да подтикнете сина си към анулиране на брака. Длъжна съм да ви предупредя обаче, че вече е твърде късно за това, сър.
— Синът ми неведнъж е доказвал колко е своенравен — въздъхна той, като си припомни последния си конфликт с Гейдж. Трябваше да минат години, преди истината да излезе наяве, но още от самото начало загубата на сина му го бе направила самотен и нещастен. — Моите съвети нямат значение. Гейдж винаги прави това, което реши сам, а аз съм сигурен, че той не би оставил една млада и красива жена като теб, каквито и престъпления да е извършила в миналото.