През дебрите на Балкана

Халеф посочи към мен, а жената ме погледна въпросително.

— Моли се за мъжа си — казах й аз. — Това е твой християнски дълг. Мюбарекът те излъга, защото никой ангел не идва, за да вземе някой смъртен от земята и после пак да го върне на нея. Светото писание учи, че Господ живее в светлина, в която никое земно създание не може да иде. Отново ще се видим с теб и ще говорим за тези неща. Сега обаче е по-добре да се занимаем с болестта ти. Напразно търсиш лечение в този извор. Откога използваш тази вода?

— Повече от година.

— Намаляха ли болките ти?

— Не, ефенди.

— Виждаш, че съм прав. Този извор няма да те излекува.

— Господи! Какво ще стане тогава с мен и децата? Не мога да работя и гладуваме от дълго време. Ето че и единствената надежда, която имах и залагах на тази вода, е напразна.

Тя започна горчиво да плаче.

— Не плачи, Небатия! — успокоявах я аз. — Ще ти кажа по-добро средство.

— Да не би да си хеким?

— Да, а за тази болест дори хеким баши. Не си ли чувала досега за чужди лекари, които идват от Запад?

— Много често. Били много мъдри хора и можели да лекуват всички болести.

— Е, аз също идвам от Запад и ще излекувам болестта ти. Как си използвала тази вода?

— От сутрин до вечер седях тук и си правех компреси.

— Така още повече си утежнявала положението си. А какво прави момчето, което спомена, при Мюбарек?

— Понеже аз самата вече не мога да върша нищо, го изпратих да събира билки. Най-хубавите треви са горе в планината: полски кимион, дива мента и много други. Но мюбарекът не разрешава да се берат. Веднъж той изпъди момчето, но като ни притисна нуждата, то отново рискува да иде. Тогава мюбарекът го хвърлил от една скала и то си счупи ръката.

— И ти си се оплакала от него?

— Не. Отидох в полицията и помолих за помощ. Другите три деца са много малки. Не познават и растенията. Не мога да ги изпратя да събират билки.

— Но са те изгонили, нали?

— Да. Заптието Машири каза да отивам да работя.

— Не му ли каза, че не можеш?

— Казах, но заповядаха на заптиетата да ме изведат вън и ме заплашиха с бастонада, ако се върна.

— Жена и бастонада! Не се тревожи. Ще получиш помощ.

— Можеш ли да го уредиш, ефенди?

— Надявам се.

— Ще ти бъда много благодарна и всеки ден ще се моля за теб. Тя понечи да хване ръката ми, но движението й причини болки.

— Първо ми кажи, къде живееш?

— Съвсем наблизо, във втората къща.

— Това е добре. Заведи ме там, искам да видя стаята ти. Междувременно спътниците ми ще почакат.

Изстрелът ми по враната е бил чут и беше примамил много любопитни, които стояха на известно разстояние и учудено гледаха как влизам с жената в жилището й.

Който познава мръсотията и безпорядъка в Мала Азия, сигурно ще повярва, че с облеклото си изглеждах в очите на тези хора като княз.