Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
„Какво ще правите това лято?“ - беше попитал той, приковал тъжните си очи в нейните. „Ще ходя при сестра ми в Довил през юли. За август все още нямам планове. Момичетата ще бъдат при баща си...“ - „В такъв случай ще ви чакам. Аз съм си тук цялото лято. Ще работя спокойно. Обичам Париж през лятото. Сякаш си в чужд град. И библиотеката се опразва, не чакаш дълго, докато си получиш книгите....“
Определиха си среща за началото на август и Жозефин си тръгна щастлива, че ще го види отново.
Ирис поръча шампанско и вдигна тост за книгата.
- Тази вечер се чувствам като кръстница на кораб, който ще поеме през вълните - изтърси претенциозно тя. - Пожелавам на книгата дълъг живот и голям успех...
Филип и Жозефин се чукнаха с нея. Мълчаливо отпиха от шампанското. Чашите бяха леко запотени и проблясваха по ръбовете. Телефонът на Филип звънна. Той погледна изписания на дисплея номер и каза: „Налага се да отговоря.“ Стана и се упъти към дървената тераса да проведе там своя разговор. Ирис пъхна ръка в чантата си и извади от нея луксозен твърд бял плик.
- За теб, Жо. Тази вечер е и твой празник!
- Какво е това? - изненадано продума Жозефин.
- Малък подарък... който ще ти облекчи живота!
Жозефин взе плика, отвори го и извади розова картичка, на която Ирис беше написала с едрия си почерк: Нарру уои! Нарру Ьоок! Нарру Н/е! В картичката имаше сгънат чек за двайсет и пет хиляди евро. Жозефин се изчерви и огорчена пъхна обратно всичко в плика. Цената на мълчанието й. Прехапа устна да не заплаче.
Тя нямаше сили дори да благодари. Забеляза Филип, който я наблюдаваше отдалеч - беше приключил разговора и се връщаше. Тя се насили да се усмихне.
Ирис беше станала и махаше на някакво момиче, което се бе упътило към една крайна маса.
- Ехо, виж ти, Ортанс! Какво прави тук?
- Ортанс ли? - сепна се Жозефин.
-Амида... виж.
Извика на момичето, наистина беше Ортанс и тя тръгна към тях-ната маса.
- Какво правиш тук, скъпа? - попита Ирис.
- Реших да дойда и да ви изненадам! Бабет ми каза, че ще вечеряте тук и не ми се седеше с малките вкъщи...
- Заповядай при нас - покани я Ирис.
- Не, благодаря... Ще отида да видя приятелите в съседното барче.
Тя заобиколи масата, целуна леля си, майка си и чичо си и се
обърна към Жозефин:
- Разрешаваш ли, мила мамо? Тази вечер си много хубава!
- Така ли мислиш? - отвърна Жозефин. - Няма никаква специална причина. А, да сутринта потичах, може би се дължи на това...
- Сигурно! Хайде... До скоро! Приятно прекарване.
Заинтригувана, Жозефин я проследи с поглед. „Крие нещо от
мен. Не е било това Ортанс да ми прави комплименти.“
- Хайде за книгата! - рече Филип.
Вдигнаха чаши. Сервитьорът донесе менюто, за да си изберат.
- Препоръчваме раците, тази вечер са прекрасни...
- Всъщност как се казва книгата? - осведоми се Филип.
Жозефин и Ирис се спогледаха.
- Мамка му! - изтърва се Жо. - Изобщо не помислих за заглавие!
- А колко пъти се консултирах с теб, нали ми каза, че си царица на заглавията, но нищо не предложи! - прекъсна я Ирис. - Откога съм ти връчила ръкописа, за да дадеш предложения, но до момента нищо! Нали обеща, Жо, не е редно!
Забила нос в менюто, Жозефин не смееше да погледне Филип. Той я гледаше с потъмнял от гняв поглед. Тази случка му напомни друга подобна отпреди петнайсет години. „Амбицията е разрушителна страст - помисли той. - Скъперникът се засища със златото си, сластолюбецът с плътта, горделивецът се пръска от тщеславие, а с какво се засища неуспялата амбиция? Със самоизяждане? Само-унищожава се и нищо не може да задоволи жаждата й да блесне, да преуспее. Готова е да се продаде или да заграби душата и дарбата на другите, само и само да се изкатери до върха, до славата. За да получи най-сетне и тя аплодисменти. Това, което не може да постигне, Ирис го прави чрез другите и се кичи със славата, придобита по съвместителство. Първия път не се получи, но беше на косъм. И ето сега пак опитва, този път жертвата явно е отстъпила.“ Каза на Жозефин, скрита зад менюто:
- Това не е листата, която ти трябва, Жо, тази е за вината...
- Пардон, объркала съм се - изломоти тя.
- Нищо! - притече й се на помощ Филип. - Няма да разваляме твоя празник, скъпа, нали? - обърна се той към Ирис. Леко наблегна на „твоя“ и иронизира съпругата си със сладникаво-хапливото „скъпа“. - Хайде, Жо, усмихни се! Ще го измислим това заглавие.
Отново чукнаха чаши, а изправеният до масата сервитьор ги чакаше да направят поръчката. Подухна лек ветрец, размърда ресните на чадърите и понесе плажния пясък. Усещаше се мирисът на морето, скрито зад белите дървени цветарници с яркозелени растения. Захладня и Ирис придърпа шала на раменете си.