Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не е това — каза тя измъчено. — Ще ми се да не те желаех.
— Как можеш да кажеш това? — попита Лукас, облекчен да узнае, че Хелън поне все още имаше чувства към него. — Знам, че ти се събра много днес и може би не си готова точно в този момент. Това не е проблем, ще чакаме колкото искаш… — Той се опита да я притегли в прегръдките си, просто да я задържи, но тя го блъсна силно в гърдите и извърна лице от неговото.
— Ние сме първи братовчеди! — проплака тя безнадеждно, раменете й заподскачаха нагоре-надолу от неконтролируеми ридания. — Лукас, баща ми не е Джери. А Аякс.
Цялото тяло на Лукас застина неподвижно от страх. В тишината, която последва, Хелън чуваше единствено звука на дъжда по стъкления покрив.
— Не е възможно — прошепна той, макар да усещаше, че тя не лъже. Поклати глава: — Не. Видяхме Фуриите, когато се запознахме. Не е възможно да сме роднини.
— Напротив, възможно е — каза Хелън, като избърса едната си буза, после другата, после се върна на първата, в нещо като безкрайна процесия от сълзи, които трябваше да бъдат избърсани. — Върху децата от смесен произход може да предяви претенции само една Династия, и върху мен предявила претенции Династията на Атрей. Така се случват нещата още от началото.
— От началото? — каза Лукас, спомняйки си по-ранното изказване на Касандра. — Влюбените под гибелна звезда повтарят модела. Още колко други Потомци от смесен произход се крият някъде там?
Хелън подсмръкна и се втренчи в него с едва доловима усмивка. Той беше толкова чувствителен, толкова бързо схващаше всяка подробност, че тя не можеше да сдържи обожанието си към него. Имаше безкрайно много причини да се възхищава точно на този човек, и поради това имаше безкрайно много начини да се влюбва в него отново и отново. Осъзна, че нямаше да е принудена да се откаже от Лукас само този път и да приключи с това; щеше да й се наложи да се откаже от всички различни начини, по които се беше научила да го обича, всеки ден от днес нататък. Бремето на всички тези бъдещи разбивания на сърцето я притискаше и се наложи да свали глава, неспособна да го погледне, докато отговаряше на въпроса му.
— Дафна ни нарича Скитници, и, да, наистина сме доста — каза тя тихо. — Никой не знае колко сме, майка ми може да посочи местонахождението на поне двайсет.
— Следователно ако тези деца могат да принадлежат само към една Династия, но родителите им са от вражески Династии, едната страна от семейството…
— Изпада в предизвикана от Фуриите ярост и преследва това бебе. Дафна каза, че поривът да убиеш новороденото е почти неустоим, същият, какъвто е за новосъздаден Прокуденик. Единият от родителите трябва да се бие със семейството си за своето дете, и това обикновено означава, че този родител или загива, убит от собствените си родители или братя и сестри, или в крайна сметка се налага да ги убие.
— Това е отвратително — промълви Лукас. Хелън кимна.
— Отвратително е. Бебетата не бива да бъдат част от кръвната вражда. Просто е нечестно. Дафна се заклела да се отърве от Фуриите, така че бебетата на Скитници като мен да могат да бъдат и с двете си семейства, и така никой да не е принуден да преминава през ужаса да избира дали да защити детето си, или да се бие с родния си брат или сестра — или родител. Всъщност тя си е поставила за мисия в живота да освободи Потомците от проклятието на Фуриите завинаги.
Лукас кимна, най-сетне разбирайки. Започна да крачи, сякаш не можеше да остане в една и съща поза за повече от миниатюрна частица от секундата, докато толкова много мисли го блъскаха и дърпаха едновременно.
— Какво ще правим? Не можем да страним един от друг — каза той, като престана да крачи и се втренчи в Хелън, която все още седеше прегърбена на пода.
— Знам, но и не мога да съм близо до теб — каза тя, като се изправи с въздишка на изтощение.
Лукас изстена и покри лице. Никой от двамата не можеше да понесе да погледне другия, но посегнаха сляпо и се вкопчиха в здрава прегръдка. Залюляха се напред-назад: и двамата се нуждаеха от утеха.
— С майка ми планирахме да заминем днес — прошепна Хелън.
— Не ме оставяй — прошепна в отговор Лукас, като я прегърна по-силно.
— Какво ще правим? — промълви отчаяно Хелън, знаейки, че той няма отговор.
Стояха вкопчени един в друг в неизползваната стая, с дъжда, потропващ на пресекулки по стъклените стени, докато чуха разтревожени гласове, които викаха имената им по пустите коридори.