Прашинка в Божието око

— Хм — промърмори Уитбред. Другите само погледнаха сламкарката и продължиха напред към града. Стейли стискаше гранатохвъргачката с две ръце, сякаш големината й му действаше успокоително.

— И неминуемо ще ви завидим — прибави тя.

— На нас ли? Защо? Заради хапчетата за контрол на раждаемостта?

— Да.

Стейли изсумтя.

— Накрая ще се образува огромна сфера от сламкарски системи. Светлината на централните звезди дори няма да стига до периферията. Те ще враждуват помежду си. Вечна война, вечно загиващи цивилизации. Предполагам, че най-често използваният метод ще е спускане на астероид в слънцето на врага и презаселване на планетата след като звездата изстине. И тази сфера ще продължава да се разширява.

— Не съм сигурен, че сте в състояние да победите Империята — възрази Стейли.

— Знаеш ли с каква бързина се размножават нашите воини? О, остави това. Възможно е вие да ни изтребите. Сигурно ще запазите няколко сламкари за зоопарковете си — няма нужда да се безпокоите за размножаването ни в изкуствени условия. Всъщност всичко това не ме интересува. Има голяма вероятност да предизвикаме колапс дори само като пренасочим прекалено голяма част от промишлеността си за построяването на космически кораби.

— Щом не се готвите за война с Империята — рече Хорст, — защо ние тримата сме осъдени на смърт?

— Четиримата. Господарката ми иска и моята глава… е, може би не. Ще ви направят дисекция.

Никой не се изненада.

— Осъдени сте на смърт, защото вече разполагате с достатъчно информация, за да разкриете всичко това и сами, вие и биолозите на „Макартър“. Много други господари подкрепят решението за убийството ви. Страхуват се, че ако сега избягате, вашето правителство ще види в нас пъплеща чума, която се разпространява в галактиката и представлява опасност за унищожението на Империята.

— Ами цар Петър? Той не иска ли да ни убият? — попита Стейли. — Защо?

Сламкарките отново зацвъртяха.

— Възможно е да реши да ви убие — отвърна тази на Уитбред. — Трябва да съм откровена с вас. Но иска да върне джина в бутилката — ако има начин хората и сламкарите да се върнат там, където бяхме преди да откриете нашата смотаняшка сонда, той ще се опита да го направи. Циклите са за предпочитане пред… цяла галактика от Цикли!

— Ами ти? — попита Уитбред. — Как виждаш ситуацията?

— Като вас — предпазливо каза сламкарката. — В състояние съм безпристрастно да съдя собствения си вид. Не съм предателка. — В извънземния глас прозвучаха умолителни нотки. — Аз съм съдия. И отсъждам, че връзката между нашите видове може да доведе единствено до взаимна завист, към вас заради хапчетата ви за контрол на раждаемостта, към нас заради по-висшия ни разум… Каза ли нещо?