Вратата на Абадон

— Може би проповедничката ще може да ни помогне? — попита Алекс.

— Ами да — кимна Еймъс. — Червенокоска ми се видя жена с добро сърце.

— Никакви намеци за проповедничката — предупреди Холдън и насочи обвинително пръст към Еймъс.

— Аз само…

— Но няма значение, ако е достатъчно умна — а подозирам, че е повече от достатъчно, — би трябвало вече да се е спотаила някъде. Пък и не е тукашна. Трябва ни вътрешен човек.

— Сам — предложи Наоми в мига, когато в главата на Холдън изплува същата идея. — Тя е главен инженер на този кораб. Никой не го познава по-добре от нея.

— Дължи ли ти някаква услуга? — попита Холдън.

Наоми го изгледа кисело и извади ръчния си терминал.

— Не — призна. — Затова пък аз ѝ дължа сигурно хиляда. — Тя натисна копчето на терминала. — Но ми е приятелка. Услугите нямат значение.

Тя постави терминала на леглото с включен говорител. Чу се трикратно позвъняване. Алекс и Еймъс гледаха ококорени терминала, сякаш беше бомба, заплашваща всеки миг да гръмне. И в известен смисъл бе точно това, помисли си Холдън. Едва ли някога преди са били толкова безпомощни. Той дори съжали, че няма начин да повика Милър. Сякаш би могъл да поправи всичко с вълшебна пръчица.

— Аха — чу се от терминала. — Кокалчета.

По някое време през последната година Сам бе решила да кръсти Наоми Кокалчета. Холдън така и не можа да разбере причината, нито пък Наоми си направи труда да му обясни.

— Сами — обади се Наоми и в гласа ѝ се долови облекчение. — Ужасно се нуждаем от твоята помощ.

— Странно — въздъхна Сам. — Тъкмо смятах да дойда и да ви моля за помощ. Съвпадение? Или нещо повече?

— Търсехме те, за да ни кажеш някое място — извика Еймъс. — Ако и ти ни се обаждаш за същото, спукана ни е работата.

— Не, това е добра идея. Зная едно местенце, където може да сте в безопасност за известно време, и ще дойда да ви навестя там. Кокалчета, ей сега ще ти пратя инструкции. Просто следвайте картата. Ще дойда там веднага щом мога. А вие, деца, се пазете.

— И ти също, Сами — отвърна Наоми и прекъсна връзката. Тя си поигра още малко с терминала. — Добре, виждам го. Явно е неизползван склад на няколкостотин метра в посоката на въртене.

— Ти ще ни водиш — нареди ѝ Холдън. — Всички ще могат ли да се придвижват?

Еймъс и Алекс кимнаха, но Наоми каза:

— Черепът на Алекс е закрепен с лепило. Ако му се завие свят и падне, едва ли отново ще стане.

— Виж, заместник — възропта Алекс. — Аз мога…

— Наоми не може да върви — прекъсна го Еймъс. — Нагласи я на една количка заедно с Алекс и ще ги тикаш. Аз ще поема навигацията. Дай ми картата.

Холдън не възрази. Вдигна внимателно Наоми от леглото и я постави на количката до Алекс. След това хвана перилата на количката и освободи стоперите.