Вратата на Абадон

— Риск има и в двете възможности — посочи Бика. — Може би ако го спрем, ще спасим системата. И тогава ще оставим Пръстена отворен за други създания, готови да се хранят с мозъците ни. Ези и тура. И нямаме време да го проверим. Няма никакъв начин да знаем със сигурност. Рискът винаги остава.

— Така е — съгласи се Холдън. — Е, какво ще бъде?

Бика въздъхна и от това се закашля отново. Гъстият секрет, който изпълни устата му, имаше вкуса на кортикостероиден спрей. Той се изплю.

— Да речем, че превземем инженерния отсек — поде той. — Вероятно ще е доста кърваво, но ще се справим. Докато барабанът се върти, единственият път между инженерния и командния център е или през външния асансьор, или през командния транзитен пункт, а след това през целия барабан до инженерния транзитен пункт. Само че неговите подкрепления ще стигнат там преди нас.

— Сами вече е в инженерния — съобщи Еймъс. — Може би ще успее да подготви почвата за нас, преди да дойдем.

— Това би било добре — съгласи се Бика.

— А след като го превземем?

— Ще напомпаме командния център с азот и ще ги изкараме оттам, когато захъркат — обясни Бика. — Ако капитан Па все още е жива, те ще са неин проблем.

— Ами ако не е? — попита Еймъс.

— Значи ще са мой — отвърна Бика. Усмивката на Еймъс подсказваше, че го е разбрал правилно.

— А реакторът? — обади се Холдън. — И него ли ще изключиш?

— Това е резервният план — ухили се Бика. — Изключваме го и спираме всичко останало.

— Може ли да попитам защо?

— Да речем, че за да отключим онова нещо и да му попречим да унищожи Слънцето, дори и Ашфорд да успее да стреля — отвърна Бика.

— Съгласен — кимна Холдън. — Можеш да разчиташ на моя екипаж. Е, малко са поопърпани.

— Но пък с верни сърца — добави Еймъс.

— Не зная с колко души все още разполагам — призна Бика. — Ако успея да се добера до неколцина от тях, ще разбера.

— И къде ще устроим представлението?

Бика се замисли. Ако ще опитват атака на инженерния отсек, ще е добре да организират нещо за отвличане на вниманието. Нещо, което ще накара Ашфорд да се заеме с маловажни неща. Което ще нарани гордостта му. Ашфорд не беше от хората, които обмислят внимателно плановете си, но беше предпазлив. Ако има начин да го ядосат, да преодолеят тази негова предпазливост… Но да го направят и същевременно да пратят съобщения на другите кораби, че трябва да спрат реакторите си, щеше да отнеме време, освен ако…

— Да — рече той навъсено. — Зная къде ще отидем. Може би ще е малко опасно да стигнем до там. Хората на Ашфорд сноват навсякъде из барабана.

— Не са толкова много, колкото бяха, когато започнахме — подметна Еймъс. Но Бика не се поинтересува какво има предвид.

— Води ни — заяви Холдън. — Идваме след теб.

Бика намести пръсти върху ръчките. На лицето на Холдън се четеше известно объркване. Кой знае защо Бика изпита леко отвращение към себе си. Готвеше се да изложи на опасност живота на неколцина цивилни само за да предизвика вниманието на Ашфорд, без да има каквато и да било представа как ще се развият събитията. Не знаеше какво говори това за него, но със сигурност не беше нищо добро.