Вратата на Абадон

Кортес огледа набързо мрачното помещение, хвърли поглед на нескопосаната им барикада и дръпна един стол, без да коментира ставащото.

— Няма да има повече стрелба — бяха първите му думи. — Така че може да седнете.

Изглеждаше по-добре, отколкото последния път. Костюмът му бе чист и бе успял да измие бялата си коса. Но това не беше всичко. Бе си възвърнал част от самоувереността. Изглеждаше сякаш той определя събитията. Ана се надигна и взе един стол. След малко Тили направи същото.

— Съжалявам, ако сте се изплашили. — По усмивката му обаче не личеше да съжалява.

— Какво става, Ханк? — попита Тили и присви очи. Извади цигара и взе да си играе с нея, но не я запали. — Какво си намислил?

— Нищо не съм намислил, Матилда — отвърна Кортес. — А става това, че връщаме законния капитан на поста му. Отново сме под ръководството на капитан Ашфорд.

— Добре, Хектор — рече троснато Тили. — Но ти как се забърка? Защото ми намирисва на политически ход на СВП. Каква е твоята игра?

Кортес не ѝ отговори, а се обърна към Ана:

— Доктор Воловодова, може ли да разговарям с вас насаме?

— Тили може да чуе всичко, което… — поде Ана, но приятелката ѝ махна с ръка.

— Ще изляза навън да пуша.

След като тя напусна палатката, Кортес придърпа стола към Ана и коленете им почти се допряха. Той се наведе и взе ръцете ѝ в своите. Никога досега тя не си бе помисляла, че Кортес може да изпитва сексуален интерес към нея, кой знае защо близостта им ѝ се стори твърде интимна. Като нахлуване в личното ѝ пространство.

— Ана — заговори той и стисна ръката ѝ. — Нещата на този кораб ще се променят драматично. За мой късмет капитан Ашфорд ми се довери и потърси съветите ми, така че имам известно влияние върху тези предстоящи промени.

Принудителната близост, в съчетание с горчивия вкус в устата, задето бе видяла да убиват човек, пробудиха гнева ѝ. Тя дръпна ръце по-рязко, отколкото бе възнамерявала, и не можа да потисне задоволството си, когато видя изненадата на лицето му.

— Колко мило от ваша страна — изрече безизразно.

— Доктор Воловодова… Ана, имам нужда от твоята подкрепа. — Тя не можеше да овладее насмешливата си усмивка, но Кортес продължаваше. — Ти умееш да се харесваш на хората. Аз имам опит с камерата, но не съм толкова добър в личен контакт, а там е твоята сила. Имаш дарба в това отношение. А предстои да се изправим пред ужасни лични предизвикателства. Не всички хора ще ни разберат веднага. Бих искал да разчитам на твоя глас, за да ги успокоя.

— За какво всъщност говорим? — попита Ана и преглътна мъчително. Имаше усещането, че всеки миг ще ѝ разкрият някаква ужасяваща тайна. Кортес сияеше с увереността на искрено вярващ.