Вратата на Абадон

От това си извади важна поука. Има си място и време за теологични изследвания. Това би могло да стане дори пред паството. Но не заради тях хората посещаваха църквата. По-важно бе да научат нещо повече за Него, да Го почувстват по-близо до себе си. Оттук нататък проповедите на Ана не надхвърляха две страници с бележки и имаше доста повече задушевни изказвания. Тя произнесе своята реч за „смесените“ църкви пред Божиите очи, без да поглежда дори веднъж бележките си, и като че ли всичко мина добре. Накрая отправи кратка молитва и мина към причастието, а поясни, марсианци и земляни се подредиха в редичка и чакаха в умиротворено мълчание. От време на време ги виждаше да си разменят ръкостискания или да се потупват по раменете. Ана се чувстваше сякаш току-що бе отправила към тези хора най-важното послание в живота им.

— Е, не беше най-лошата проповед, която съм чувала — бе коментарът на Тили, когато службата приключи. Имаше изнервения вид, който придобиваше, когато ѝ се пушеше, но Ана я помоли да не пали цигара в палатката за проповед и тя се съгласи. — Макар че, ще ти призная, поносимостта ми към тези приказки за съвместно съществуване и обич към ближния е малко ниска.

— Все пак благодаря — отвърна полугласно Ана и стисна ръката на една поясна, която ѝ благодари сърцераздирателно за организирането на срещата. Тили дари жената с най-искрената си усмивка и дори успя да не завърти очи.

— Имам нужда от едно питие — призна тя. — Ела. Ще те черпя лимонада.

— Затвориха бара. Въведоха дажби.

Тили се разсмя.

— Имам си доставчик. Човекът, който се занимава с разпределянето на дажбите, ми продаде най-добрата си бутилка с контрабанден алкохол срещу скромната сума от хиляда долара. Лимонадата беше бонус.

— Хиляда…

— И без това виждам два възможни изхода — прекъсна я Тили. — Или ще се измъкнем оттук и ще се приберем в нашата Слънчева система, където аз пак ще съм богата и хиляда долара няма да значат нищо, или няма да се измъкнем и тогава нищо няма да има значение.

Ана кимаше само защото не знаеше какво да каже. Макар с Тили вече да бяха приятелки, тя често си даваше сметка колко са различни световете им. Ако тя и Ноно разполагаха със свободни хиляда долара, мигом щяха да ги вложат във фонда за колеж на Нами. Тили никога през живота си не бе се лишавала от лукса, за да получи необходимото. Едно от общите неща между поясните и хората от вътрешните планети бе, че никой от тях не би изпил бутилка с алкохол на цена от хиляда долара. За разлика от Тили.

Господ Бог не се интересуваше от финансовите въпроси, но Той бе единственият.

— Признавам, една лимонада би ми дошла добре — заяви Ана.

Гигантският жилищен барабан на „Бегемот“ бе построен с цел да побира много повече хора, отколкото имаше в момента, но при преустройството на кораба бяха демонтирали голяма част от системите за поддържане на вътрешната среда. И изглежда, вече наближаваха предела за пречистване на атмосферата. А може би такива бяха ограниченията на климатиците. Температурата бе далеч по-висока, отколкото би оценило като приятна едно израснало в Русия момиче.