Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Ще направим всичко, което ни е по силите — обеща тя и ѝ протегна ръка. — Всичко, от което се нуждаеш, Сами. Кажи ни къде е Бика и ще пратя момчетата да го приберат.
Еймъс се надигна с пъшкане от пода и застана до количката.
— Да, каквото имаш нужда, Сам. Дължим ти поне един милион услуги, а този Ашфорд, изглежда, е истински задник.
Сам се усмихна вяло и стисна пръстите на Наоми.
— Много съм ви благодарна. Но бъдете внимателни. Хората на Ашфорд са навсякъде, вече убиха няколко души. Ако се натъкнете на тях, ще си имате неприятности.
Еймъс извади една от пушките изпод чаршафа на количката и я подпря небрежно на рамо.
— Мога само да се надявам.
41.
Бика
Складовите помещения бяха твърде просторни, за да бъдат затвор. Тук е трябвало да се съхраняват различни припаси, с които да бъде даден нов старт в случай на екологична катастрофа. Почвени образци и достатъчно сгъстен водород и кислород, за да се създаде наново плиткият океан на заселническия кораб. Бика насочваше механобота през огромното открито пространство, просторно като катедрала, но без нито едно изображение на Бог. Това бе храм, посветен на обществената полза и инженерната мисъл, на красотата на функцията и величието на експеримента, които щяха да изстрелят човечеството към далечните звезди.
Около него всичко се разпадаше. Цялата информация, която успя да събере, сочеше недвусмислено, че Ашфорд е превзел инженерния отсек и реактора в далечния южен край на барабана, както и командния център на север. Отрядите му се движеха свободно навсякъде. Па беше изчезнала, може би дори бе убита. Тя все още разполагаше с лоялни поддръжници като Бика, но ако открият тялото ѝ в някой рециклатор, те ще се стопят бързо. Той бе направил всичко, което зависеше от него. Бе се опитал да замени отнетата му власт с изобретателност и когато това не се получи, се бе примирил с клането, устроено от протомолекулата и нейната станция, и се бе опитал да започне всичко отначало. Една малка цивилизация на входа на пустошта. Ако бе малко по-безмилостен, може би щеше да се получи. И тогава нямаше да се носи през това огромно, пусто пространство, придружаван от тихо метално подрънкване. И преследван от спомените за греховете си. Не заради хората, които бе убил, а заради мисълта, че ако бе убил може би още един или двама, щеше да се окаже достатъчно.
Дори с тази мрачна сянка в сърцето не можеше да не се възхити на мащабите на това творение от стомана и керамика. Индустриалната красота на дизайна. Съжаляваше, че корабът не бе отлетял към звездите, вместо да се загнезди в гърлото на ада. Съжаляваше, че не бе допринесъл това да стане.
Опита да се свърже със Серж, но нямаше отговор. Потърси Корин. Може би трябваше да позвъни и на Сам, но се опасяваше, че Ашфорд ще надуши за връзката им. Провери на радиовълната, но засега Моника Стюарт не бе правила изявления. Можеше само да се надява, че планът на Ашфорд ще рухне под собствената си тежест, както бе станало с досегашните му планове. Но шансът не бе голям. Ашфорд просто искаше да взриви кораба. Това бе по-лесно, отколкото да създаде нещо.
Помисли си дали да не запише прощално послание до Фред Джонсън — да се извини, да се оправдае или да го накара да се почувства гузен, че го е натоварил с подобна задача.
В този момент дочу стъпки от един съседен коридор. Повече от един човек. Двама, може би трима. Извади пистолета от кобура и провери пълнителя. Отекна тихо метално изщракване. Стъпките заглъхнаха.
— Ей, Бик? — обади се познат глас. — Човече, там ли си?
— Кой пита? — отвърна с въпрос Бика и се закашля.
— Джим Холдън — рече гласът. — Няма да ме застреляш, нали? Защото Сам ни каза, че сме на една и съща страна.
Холдън пристъпи в осветената част. Вероятно това е имала предвид Сам, когато му каза, че знае на кого може да има доверие. И беше права. Холдън бе вън от всякакви фракции. Имаше репутацията на човек без задни мисли. Този, който го последва, бе Еймъс Бъртън. В първия миг Бика бе изненадан, че го вижда на крака, сетне си спомни за своето положение и неволно се усмихна. Свали пистолета, но не го прибра.
— И какво я кара да мисли така? — попита.
— Едни и същи врагове — обясни Холдън. — Трябва да спрем Ашфорд. Ако направи това, което е намислил, всички ние сме обречени. И съм почти сигурен, че Пръстенът ще изтреби хората от другата страна. Земята, Марс, Пояса. Всички.
Бика усети, че нещо са размърдва дълбоко в гърдите му. Не знаеше дали е тежестта на новите страхове, пробудили се след поредната дрямка. Той прибра пистолета в кобура, улови ръчките и насочи механобота към двамата.