Вратата на Абадон

На няколко метра пред тях Еймъс стигна до едно четворно разклонение на коридора. Преди да избере накъде да тръгнат, от лявата пресечка се появиха двама главорези от СВП.

Те спряха, огледаха Наоми и Алекс в количката, после един от тях се обърна и прошепна нещо на своя спътник. Холдън предположи, че е някаква шега. Ето защо си придаде развеселен вид и се усмихна. Ала преди шегаджията да продължи, неговият спътник рече:

— Това е Джим Холдън.

След това всичко се случи много бързо.

Двамата главорези посегнаха към пушките на раменете им. Холдън бутна рязко количката към тях и ги събори, след което огледа трескаво коридора в търсене на някакво оръжие. Един от главорезите успя да смъкне пушката от рамото си, но Наоми протегна крак и го срита в слабините. Партньорът му отстъпи назад, обърна своето оръжие и го насочи към нея. Холдън се хвърли напред, давайки си сметка, че вече е закъснял и че всеки момент пред очите му ще убият Наоми.

Внезапно двамата главорези се обърнаха един към друг и удариха глави. Свлякоха се на пода и изпуснаха оръжията. Зад тях стоеше Еймъс, ухилен до уши, и масажираше рамото си.

— Извинявай, капитане — рече той. — Малко се бях отдалечил.

Холдън се облегна с омекнали крака на стената на коридора.

— Няма за какво да се извиняваш. Дойде тъкмо навреме. — Кимна към рамото, което Еймъс притискаше. — Мислех, че е счупено.

Еймъс изпръхтя.

— Нали не се е откачило още? Има достатъчно сила за двама идиоти като тези. — Той се наведе и взе оръжията и мунициите на двамата. Наблизо мина сестра с пластмасов контейнер в ръцете и ги погледна учудено.

— Нищо интересно тук — увери я Холдън. — След миг изчезваме.

Тя посочи близката врата.

— Там има складче. Никой няма да ги открие, ако ги напъхате вътре. — После се отдалечи.

— Имаш си почитателка — подхвърли Наоми от количката.

— Не всички от СВП ни мразят — отвърна Холдън и двамата с Еймъс довлякоха неподвижните мъже в склада. — Свършихме добра работа през последната година. Хората го знаят.

Механикът му подаде малък лъскав пистолет и резервни пълнители. Холдън напъха оръжието в колана си и пусна отгоре ризата. Еймъс направи същото с втория пистолет, а пушките скриха под завивките на количката.

— Не искаме да се забъркваме в престрелка — предупреди Холдън механика, когато отново поеха на път.

— Ясно — кимна Еймъс. — Но е хубаво, че имаме оръжие, в случай че няма друга възможност.

Изходът на болницата бе малко по-нататък по коридора и скоро се озоваха отвън. Или поне толкова отвън, колкото е възможно в барабана на „Бегемот“. От външната страна болничният комплекс не изглеждаше внушителен, а по-скоро набързо сглобен от евтини материали. Барака с размери на футболно игрище, конструирана от епоксидна смола и фибростъкло. На няколкостотин метра от тях се издигаше цял палатков град, все едно пъпка върху гладката кожа на барабана.