Вратата на Абадон

Сам понечи да възрази, после сви рамене и им разказа накратко за комуникационния лазер.

— Ако направя това, което той иска от мен, ще можем да изстреляме импулс, който за около три четвърти от секундата ще бъде по-горещ от звездно ядро. Само че в този момент ще разтопи едната страна на кораба.

— Той знае ли го? — попита Наоми.

— Не го е грижа. Трябва да го спрем, независимо дали ще окаже въздействие на Пръстена, или не. На този кораб има хиляди невинни хора и те всички ще загинат, ако осъществи замисъла си.

Холдън въздъхна и се подпря на количката.

— Уф, сега вече ние сме най-малкият проблем. Това е къде-къде повече от нас.

Сам го погледна озадачено.

— Виждал съм как постъпва онази станция със заплахите — обясни Холдън. — Милър ми показа, докато бях там. По нейните представи неща като бавната зона се водят за детска игра. Ако онази синя топка там реши, че представляваме истинска опасност, ще изпепели Слънчевата система.

— Кой е Милър? — попита Сам.

— Един мъртвец — обясни кратко Еймъс.

— И той е на онази станция?

— Очевидно — сви рамене Еймъс.

— Джим? — Наоми сложи ръка на рамото му. За първи път го чуваше да разказва за преживяванията си на станцията и той почувства вина, че не бе споделил с нея по-рано.

— Нещо ги е нападнало, създателите на протомолекулата, или каквито там са били. Отбранителната им система е накарала звездата във всяка… заразена слънчева система да избухне в свръхнова. Наоми, станцията е достатъчно мощна да взривява звезди. Ако Ашфорд опита каквото е намислил, това ще е краят на човечеството. На всички ни.

Настъпи продължителна тишина. Еймъс спря да се чеше по ръката и да сумти. Наоми го гледаше с широко отворени очи. Страхът ѝ бе като огледало на неговия.

— Хубавото е — наруши мълчанието Сам, — че аз няма да му позволя да го направи.

— Какво каза? — Еймъс се надигна от пода.

— Не знаех нищо за тая история с призраците и извънземните — продължи Сам, макар по гласа ѝ да личеше, че не приема съвсем на доверие разказа на Холдън. — Но успях да саботирам измененията на лазера. Забавих процеса и поставих клопки. Лазерът ще избухне в мига, когато той се опита да го използва. Малко е трудно да ви обясня, защото, разбира се, системата не е създадена за подобна функция, а в този момент корабът ни е истински боклучарник от набързо слепени части.

— Колко време можеш да ни спечелиш?

— Ден. Може би ден и половина.

— Мисля, че те обичам — обади се Алекс и гласът му бе като на човек, който се пробужда от мъчителен сън.

— Всички те обичаме, Сам — добави Холдън. — Това е гениално, но броят ни не е кой знае колко внушителен, а това е голям и сложен кораб. Въпросът е ще можем ли да го поставим под наш контрол.

— Бика е отговорът — каза тя. — Ето защо щях да ви потърся. В момента Бика го е загазил и се нуждае от помощ. А аз не знам на кого на този кораб мога да имам вяра. — Последните ѝ думи бяха насочени към Наоми.