Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Приближаваме портала — каза той. — Разполагаме с тайно оръжие и смятаме, че ще свърши работа.
— Не — заяви Ана и не можа да повярва на решителността в гласа си.
— Напротив. В този момент инженерите преустройват лазерния предавател на кораба в достатъчно мощно оръжие, за да разруши Пръстена.
— Нямах предвид това — поде Ана, но Кортес продължаваше да говори.
— Ние сме обречени, но можем да защитим тези, които оставихме оттатък. Да сложим край на най-голямата заплаха, която човечеството някога е познавало. Малка награда за…
— Не — повтори Ана, този път по-силно. — Нямате право да решавате заради всички тези хора. „Заради мен — добави мислено тя. — Не можеш да ми отнемеш жената и детето. Само защото се боиш.“
— Във време на големи опасности и жертви, в каквото се намираме, някой трябва да вземе трудни решения. Ашфорд го направи и аз го подкрепям. Сега нашата задача е да се погрижим хората да го разберат и да му окажат съдействие. Трябва да знаят, че жертвата им ще спаси милиардите, които оставихме зад нас.
— Не сме сигурни за това — възрази Ана.
— Тази станция вече стана причина за гибелта на стотици хора, може би на хиляди.
— Защото продължаваме да вземаме решения, без да знаем какви ще са последствията. Преследвахме кораба на Холдън през Пръстена, пратихме войници на станцията да го заловят, продължаваме да действаме без необходимата информация, а после, когато пострадахме, се гневим.
— Станцията ни избива. Със стотици.
— Ние сме като деца. — Ана се изправи и продължи да говори, надвесена над него. — Парят се на горещата печка, а след това смятат, че решението е да вдигнат печката във въздуха.
— Ерос… — припомни Кортес.
— Ние го направихме! А също и Ганимед, Феба, всичките! Ние сме виновни. Защото действаме, без да мислим, а ето че вие ми предлагате да го направим още веднъж. Съюзили сте се с тези глупави, жадни за насилие хора и се опитвате да се убедите, че глупостта и насилието ще решат проблема. Така вие също ставате глупак. Никога няма да ви помогна. Напротив, ще се боря с вас.
Кортес се изправи и повика хората, които чакаха отвън. Пръв влезе поясен с бронежилетка и пушка.
— И мен ли ще застреляте? — попита Ана почти презрително.
Кортес ѝ обърна гръб и я остави насаме с въоръжения мъж.
Ана изведнъж почувства, че краката ѝ изневеряват и се отпусна на стола. Преви се, сякаш я болеше стомахът, и си пое мъчително въздух. По някакво чудо не изгуби съзнание.
— Да не те е ударил? — попита зад нея Тили. Сложи ръка на рамото ѝ и я дръпна лекичко.
— Не — отвърна Ана. Което, поне физически, бе самата истина.
— О, Ани. Заловили са Клари. Не ми позволяват да говоря с нея. Не зная дали я държат за заложница, или…
Преди да разбере какво е станало, Ана скочи от стола и напусна тичешком палатката. Вероятно се бяха насочили към асансьора от едната страна на барабана, който свързваше тунелите с командната палуба и инженерния отсек. Отиваха право на мостика. Хора като Кортес и Ашфорд, хора, които искаха да си върнат властта, щяха да се качат на мостика. Тя се понесе към асансьора колкото ѝ позволяваха силите. От години не беше тичала. Няма как, когато живееш на един леден къс, зареян в космоса. Почти веднага се задъха, но продължи да тича, сподавяйки гаденето и растящата болка в ребрата.
Стигна асансьора, точно когато Кортес и неговата въоръжена банда се качваха в кабината. Клариса бе на опашката на групата, заобиколена от войници с брони. Докато вратата се затваряше, тя се усмихна на Ана и вдигна ръка да помаха.
След това изчезна.
40.
Холдън
— Ей, капитане — провикна се Еймъс от койката. — Това беше третият въоръжен патрул за последните три часа. Нещо става, мама му стара!
— Зная — отвърна с тих глас Холдън. Беше очевидно, че ситуацията на „Бегемот“ се е променила. По коридорите сновяха хора с оръжия и мрачни лица. Неколцина от тях проведоха кратък, но изпълнен с гневни изблици разговор с лекарката, след това отведоха един от пациентите. Приличаше на преврат, но според Наоми шефът на охраната неотдавна бе обявил бунт и бе свалил законния капитан на кораба. Нищо не обясняваше защо му е нужно да изкарва още въоръжени хора по коридорите.
Всичко това намирисваше на назряваща гражданска война.
— Не трябва ли да направим нещо? — попита Еймъс.
„Да — помисли си Холдън. — Би трябвало да направим нещо. Да се върнем на «Росинант» и да чакаме там, докато Милър си свърши работата и освободи кораба от бавната зона.“ А след това да напуснат това място с пълна газ и никога да не поглеждат назад. За съжаление екипажът му все още бе небоеспособен, а и той нямаше представа какво точно става на кораба.