Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Корпус се изпъна в целия си невпечатляващ ръст и излезе на пътя ми. Зад него войникът му зае позиция с бръмчене, извисявайки се над своя господар. Представляваха любопитна двойка, модерният с тесните си черни дрехи, съвсем непригодни за жегата, и с мъртвешки бяла кожа там, където можех да я видя — не бледа по северняшки, а с цвят на албинос, който се постигаше с обезцветители и ако слуховете бяха верни, немалка доза вещерство. Войникът зад него беше почти с размерите на трол, по-висок от всеки човек, слаб и с дълги крайници; на местата, където се срещаха плочите на бронята му, се виждаха механизми, а стоманените му нокти се свиваха, докато кабели се навиваха около колелцата си или изчезваха зад предпазителите на китките.
— Полицата ви за Гоганската сделка е невалидна, принце. И Уейлан, и Бутарни я отхвърлиха.
— Аха — рекох. Да бъдеш отхвърлен от една банка си беше достатъчно зле. Но когато две от най-старите банки във Флоренция обявят кредита ти за невалиден, това на практика те изхвърляше от всички най-добри финансови игри, предлагани в Умбертиде. — Какво печално недоглеждане! Как смеят някакви си прости банки да поставят под съмнение името Кендет? Това е все едно да нарекат Червената кралица курва!
Та-Нам пристъпи до мен. Разпоредбите в Умбертиде забраняваха носенето на оръжия, по-големи от нож, в стария град, но с назъбените остриета от хромирана стомана на кръста си синът на меча представляваше ходещо масово убийство. За нещастие автоматът зад Корпус се славеше като неуязвим срещу намушкване.
Корпус присви срещу мен малките си тъмни очички.
— Нациите се издигат и падат в зависимост от финансите си, принц Джалан. Факт, с който, сигурен съм, баба ви е съвсем наясно. А финансите се основават на доверие — доверие, крепящо се на зачитането на дълговете и договорите. — Той протегна въпросните полици, хубави чистички документи, написани на най-дебелия пергамент, с украса по ръбовете и подписани от моя милост плюс трима свидетели със сигурна репутация. — Възстановете доверието ми, принц Джалан. — Някак си бледото келешче успя да вмъкне впечатляващо количество заплаха покрай всичките си официалности.
— Всичко това са глупости, драги ми Корпус. Кредитът ми трябва да е наред. — И бях напълно искрен. Докато изпразвах финансите си, много внимавах да оставя минимален брой активи, които да крепят сградата поне ден-два след заминаването ми. Трябваше само да превърна прекалено тежката си купчина злато в някаква по-лесно преносима форма на богатство — такава, която не зависи от банкови хранилища, тръстове и тем подобни глупости, — и щях да потегля, яхнал най-бързия кон, който може да се купи с крадени пари. Всъщност, ако моят детектив не ме беше намерил по време на обяда, вече щях да съм пред вратите на един търговец на диаманти и да купувам най-големите образци от колекцията му. — Кредитът ми е не по-лош от всеки…
— Прекратен поради проблем с таксите. — Корпус ме дари с тънка усмивка. — Централната банка ще получи своя фунт месо.
— Аха. — Още една дълга пауза, изпълнена с трескаво съчиняване на извинения. Банковите такси върху всяка транзакция силно затрудняваха изкарването на законна печалба на борсите в Умбертиде. Аз отрано бях открил, че истинският ключ към успеха е да не ги плащаш. Това, разбира се, изискваше още по-сложна схема от отложени плащания, разсрочени плащания, условни плащания, лъжи и опашати лъжи. Бях изчислил, че тези големи и потенциално смъртоносни неприятности няма да ми се струпат на главата до края на седмицата. — Виж какво, Корпус, стари друже от Желязната къща и така нататък. — Направих крачка напред и щях да го прегърна през раменете, ако той не беше отстъпил и ако войникът му не изглеждаше готов да сграбчи всяка докоснала го ръка и да я метне над покривите, със или без собственика ѝ, прикрепен към нея. — Ще се оправим с това по стария начин. Хайде да се видим в кафенето на Юлани утре по първи камбани и ще съм ти приготвил сумата в злато. — Тупнах се по ребрата, за да накарам монетите, зашити в туниката ми, да иззвънтят. — В края на краищата аз съм наследник на трона на Червения предел и думата ми на две не става. — Гарнирах предложението си с усмивка и оставих почтеността да заструи от мен.
При тези думи Корпус направи погнусената физиономия, характерна за всички финансисти в Умбертиде, когато стане дума за нещо толкова просто и мръсно като злато. Те градят целия си живот върху него и въпреки това, кой знае защо, смятат, че самото вещество е недостойно за тях, предпочитат си своите документи и полици вместо тежестта на монетите. В моето съзнание една допълнителна нула върху платежен документ е много по-малко вълнуваща от кесия, която тежи десет пъти повече. Макар че в дадения момент, когато по-голямата част от активите ми бяха събрани в чанта и се бяха наговорили с гравитацията да ми извадят рамото, проявявах известна симпатия към идеята.