Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж отвори широко очи.
— Никога не съм знаел, че ти минават такива мисли — каза той. — Как съм могъл да не предположа?
Ан отпи малко от чашата си.
— Защото не съм се издавала, мили. Но сега, когато вече наистина си се оттеглил от активна работа, е време да погледнем без страх назад към съвместния си живот. Все още имаме бъдеще, Джордж. По днешните стандарти не сме още стари. Това е възможността ни да си разчистим веднъж завинаги сметките с миналото, да се убедиш, че това, което си вършил, е редно и добро, че е имало смисъл да бъде сторено. — Тя се пресегна и постави деформираната си ръка върху неговата. — Време е да простиш сам на себе си, Джордж.
Той въздъхна дълбоко, сякаш от дъното на душата си.
— Е, надявам се и Катрин Хийткоут да е във всеопрощаващо настроение. — Той се прозя. — Защото няма да съм в блестяща форма в десет сутринта, ако не успея да дремна още малко — хвана нежно ръката на Ан и добави: — Благодаря ти, мила.
— За какво?
— За това, че ми припомни, че не съм такова чудовище, в каквото понякога мисля, че съм се превърнал.
— Не си чудовище. Е, освен когато се събуждаш с махмурлук. Всичко ще бъде наред, Джордж — успокои го Ан. — Миналото не крие никакви изненади, нали?
4.
Февруари — Март 1998 г.
Когато се събуди за първи път в къщата, която бе наела в Лонгнор, Катрин изпита внезапен пристъп на паника. Не можеше да си припомни къде се намира. Трябваше да се събуди в топла стая, с високи плъзгащи се прозорци. Вместо това носът й беше замръзнал, беше се свила на топка, в зародишна поза, под непозната пухена завивка, единствената светлина в стаята се процеждаше през тънкото перде на малко прозорче, вкопано в дебела около метър каменна стена.
Тогава паметта й се задейства и възбудата почти пропъди раздразнението от страшния студ в двуетажната каменна къща, която бе наела за шест месеца. Собствениците, които иначе я даваха под наем през летните месеци, бяха във възторг. Катрин едва сега разбираше защо — никой нормален човек не би наел този хладилник през зимата. Тя скочи от леглото и потрепери, когато студът защипа дългите й крака. Днес трябваше да отиде да си купи дебела пижама и грейка — иначе пребиваването в Лонгнор щеше да й докара същите измръзвания, които я мъчеха като дете. Проклинайки наемодателите с цветист журналистически език, тя излезе тичешком от стаята.
Банята предлагаше уютно убежище от студа. Окачената на стената печка с вентилатор затопли веднага въздуха, а за щастие водата, която протече от душа, вдигаше пара. Катрин предположи, че силният газов радиатор ще успее да затопли бързо и кухнята. Но в спалнята беше ад. Реши занапред да си оставя дрехите в банята, за да се преоблича там.
Докато се обличаше, си мислеше, че не е спала на такъв студ от времето, когато живееше с родителите си в Бъкстън — централното отопление беше прокарано едва когато тя навърши петнайсет години.
Изведнъж спря да навлича пуловера през главата си. Всъщност, ако имаше за цел да възстанови атмосферата на Скардейл от 1963 година, не би могла да намери по-подходящо място. Алисън Картър сигурно бе израснала с познатата гледка на скреж от вътрешната страна на прозорците в стаята й — особено в дълбока зима. Сигурно и тя бе влизала в топлата, уютна кухня на къщичката им, преди майка й да бе предпочела живота в имението. Катрин не бе очаквала проучванията й да достигнат такова ниво на автентичност. Но след като го имаше на разположение, можеше да го приеме с благодарност. При това сегашното й жилище беше само на стотина ярда от дома на Питър Грънди. Пенсионираният лонгнорски полицай сигурно щеше да се окаже ценен източник на сведения. Той щеше да я въведе в живота на селото. Тя знаеше отлично колко резервирано се държат в селските кръчми с пришълците, и никак не й се искаше в продължение на шест месеца да няма с кого да размени една дума вечерно време. По-добре би било дори да обсъжда цените на добитъка на говеждия пазар в Лийк.
Докато пиеше черно кафе и ядеше сандвич с бекон, тя прелистваше фотокопията на изрезките от вестници, които бе успяла да изрови в националния вестникарски архив в Колиндейл. Точно днес надали щяха да й бъдат от полза; но нямаше да е зле да прегледа информацията, за да си състави план за разговорите с Джордж Бенет, които започваха днес. Бяха се споразумели да разговарят по два часа всяка сутрин. Така Катрин щеше да има време да сваля текста на интервютата, а същевременно ежедневието на семейство Бенет нямаше да се обърква прекалено много. Съвсем не й се искаше за започнат да приемат присъствието й като постоянно натрапничество в живота им. Така потокът на спомените на Джордж Бенет би могъл да пресъхне.