Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 274
Перейти на страницу:

— Не е книга. — Гласът на Джулиън беше особен. — А папка с рисунки.

Извади я и я отнесе в дневната и Ема побърза да го последва. Върху кухненското островче стояха две димящи чаши чай, а в камината бумтеше огън. Ема се досети, че черното петно върху бузата на Джулиън вероятно бяха сажди. Представи си го как коленичи и пали огън за тях двамата, търпелив и грижовен, и усети как я залива неудържима нежност към него.

Той вече бе застанал до островчето и отгръщаше внимателно папката. А после ахна. Първият лист беше картина с водни бои на Чейпъл Клиф, гледан отдалеч. Цветовете и формите сякаш оживяваха върху листа — Ема имаше чувството, че усеща хладния морски въздух по врата си, че чува крясъка на чайките.

— Прелестна е — каза, докато се настаняваше срещу него на един висок стол.

— Анабел я е нарисувала. — Той докосна подписа й в десния ъгъл. — Нямах представа, че е била художничка.

— Предполагам, че е семейна черта — подхвърли Ема. Джулиън не вдигна очи. Прелистваше страниците с внимателни, почти благоговейни ръце. Имаше още много морски пейзажи. Анабел очевидно бе обожавала да рисува океана и брега му. Имаше и десетки рисунки на имението на рода Блекторн в Идрис — Анабел бе съхранила мекотата на златните му камъни, красотата на градините му, пълзящите, трънливи стъбла, които обвиваха портата. Като стенописа в твоята стая, искаше да каже Ема на Джулиън, но не го направи.

Ръката на Джулиън не се спря върху никоя от тези картини, а върху скица на — в това нямаше никакво съмнение — къщурката, в която се намираха сега. Беше заобиколена от дървена ограда, а Полперо се виждаше в далечината с къщурките си, пълзящи по насрещния хълм.

На оградата се облягаше Малкълм, изглеждащ невероятно млад — очевидно все още не беше спрял да остарява. Въпреки че бе нахвърляна с молив, рисунката незнайно как бе успяла да улови русата му коса, странността на очите му, ала те бяха предадени с такава обич, че той изглеждаше красив. Изглеждаше така, сякаш само след миг щеше да се усмихне.

— Според мен са живели тук преди двеста години, вероятно криейки се от Клейва — каза Джулиън. — Има нещо в мястото, където си бил с някого, когото обичаш. То придобива специално значение за теб. Превръща се в нещо повече от място. Превръща се във въплъщение на онова, което сте изпитвали един към друг. Миговете, прекарани с някого… те стават част от тухлите и мазилката му. Част от душата му.

Светлината на огъня галеше лицето и косата на Джулиън и ги позлатяваше. Ема усети как в гърлото й се надигат сълзи и ги преглътна с усилие.

— Има причина Малкълм да не остави това място просто да рухне. Обичал го е. Държал е на него, защото то е било мястото, където е бил с нея.

Ема взе чая си.

— И може би мястото, където е искал да я доведе отново? — предположи. — След като я възкреси от мъртвите?

— Да. Смятам, че Малкълм я е възкресил наблизо и че е възнамерявал да се скрие тук с нея, както са го направили много отдавна. — Джулиън като че ли се отърси от особеното настроение, което го беше завладяло, като куче, отърсващо вода от козината си. — На етажерката има пътеводители за Корнуол — аз ще ги прегледам. А ти какво друго намери? Какво има в тези книги?

Ема отвори първата. От вътрешната страна на корицата пишеше Дневник на Малкълм Фейд Блекторн, на осем години.

— В името на Ангела. Това са дневниците му.

Тя зачете на глас:

Казвам се Малкълм Фейд Блекторн. Сам си избрах първите две имена, ала последното ми беше дадено от семейство Блекторн, които бяха достатъчно мили, за да ме приемат сред себе си. Феликс казва, че съм повереник, макар че не знам какво означава това. Казва също така, че съм магьосник. Когато той го казва, си мисля, че то май не е нещо хубаво, но Анабел казва да не се тревожа, че всички сме родени такива, каквито сме и че не можем да го променим. Анабел казва…

Ема спря. Това бе мъжът, убил родителите й, но освен това беше гласът на едно дете, безпомощен и чудещ се, отекващ през вековете. Двеста години… дневникът нямаше дата, но трябва да беше написан в началото на деветнайсети век.

— „Анабел казва" — прошепна тя. — Влюбил се е в нея толкова рано.

Джулиън се прокашля и стана.

— Така изглежда. Ще се наложи да прочетем дневниците му, за да видим дали споменава места, които са били важни и за двама им.

— Това са доста дневници — отбеляза Ема, хвърляйки поглед към трите томчета.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)