Виелица на сенките [bg]

— А къде е този процеп? — изглежда засега не ни обръщаха никакво внимание и аз малко се отпуснах.

— Ей го там! — гоблинът невъзмутимо посочи с пръст в противоположната страна на площадката.

Трябваше да се вгледам много внимателно, за да видя гоблинската дупка.

— Да не ми се подиграваш?! — едва ли не с пълен глас изкрещях аз: — Там дори и бременна мишка едва ли ще мине!

— Да приемем, че аз ще мина оттам без никакъв проблем — сприхаво отвърна гоблинът.

— Но аз не съм ти! Няма да мога да мина!

— Ще минеш и още как!

— За какъв мрак те послушах?! — изстенах аз.

— Такъв, че благодарение на мен може дори да оцелееш — нищо не можеше да смути шамана. — Повярвай ми, момче, процепът е много по-голям, отколкото изглежда. Това е положението, няма какво да се бавим повече, защото може да се появи някой от другите Ловци или кой знае каква друга още твар. Просто с всички сили тичай към процепа и не попадай в щипките на „стълба“.

— А другите?

— На другите ще им трябва поне половин минута, за да се събудят. Готов ли си?

Преглътнах конвулсивно и кимнах.

— Тръгваме на три… Три! Давай!

Проклетият гоблин не предупреди, че няма да каже „едно“ и „две“, така че едва не пропуснах момента и се втурнах след него, кълнейки наред всички зелени създания. Не успяхме да преодолеем и една четвърт от пътя, когато „стълбът“ съвсем безшумно и много бързо тръгна към нас. Един удар на сърцето и той вече се извисяваше над нас. Трябваше да проявя чудеса от ловкост, за да избегна нежеланата среща с падащата щипка. Успях, но „стълбът“ веднага посегна отново, успявайки незнайно как да се обърне. Отскочих в едната посока, Гло-гло в другата и щипката удари по свързващата ни верига съвсем близо до ръката на гоблина. Веригата се скъса и Гло-гло остана само с гривната си, а аз — с цялата верига. Огласяйки лабиринта със сочни ругатни, започнах тичешком да навивам веригата около ръката си и в същото време се опитвах да настигна летящия като стрела гоблин. „Стълбът“ ме следваше по петите, така че се гмурнах в тесния процеп след Гло-гло. Някъде зад гърба ми се чу как щипките удариха по каменните плочки и аз отчаяно заработих с ръце и крака, отдалечавайки се колкото се може повече от леко разстроения „стълб“. За наше щастие създанието реши да не щурмува стената и ни остави на мира.