Диамантен меч, дървен меч [bg]

„Сили велики, в Мелиин съм! Още съм жив. Не ме хванаха, не ме изпепелиха с насочена или заблудена мълния. Ето ме - разхождам се по улиците на престолния град и никой не ми обръща внимание. Кой го е грижа на някакъв си чирак, пратен от майстора с важно поръчение? Затова никой не ме следи... или поне няма признаци да ме следят. Е, ако с мен се заеме някой от ранга на Ледената Сежес, никога няма да го усетя. Само че сега, предполагам, всички сериозни магове са потънали в други грижи. Нима черният прилеп толкова ги е впечатлил, че не са обърнали внимание, не са забелязали оцелелия му ездач?! Или са ме забелязали, но понеже всичко се развива според замислите им... Ала откъде ще знаят кой съм? Изчакват да предприема нещо? Глупаво. Обикаляйки града, бих могъл да не извърша ни най-малка магийка, а в същото време да сипя в кладенците обикновена, но ефективна отрова, да речем арсен. Биха ли рискували толкова? Едва ли. Дъгата не е всемогъща, Кер. Не са те забелязали..."

Млад мъж с незапомнящо се лице, скромно облечен, навярно нечий ратай или чирак към някоя от гилдиите в Мелиин, влезе в кръчмата „Раирания котарак". Ухили се още на прага и изтърси солена шега по адрес на подрусващия се задник на пищната слугиня, сетне си поръча бира и солени орехи. Избра си сравнително чиста масичка и седна да чака. Личеше му колко е доволен да мързелува, вместо да се поти в ковачницата, да превива гръб над чановете за дъбене на кожи или да стърчи пред дюкяна и да привлича купувачи. Каквато и работа да го чакаше, младежът можеше да се чувства сигурен - не съществуваше сериозна опасност майсторът или господарят му да надникне тъкмо в тази кръчма и да го спипа, че кръшка... Фесис блажено потопи устни в пенливата течност.

„На света няма нищо по-хубаво от светлото мелиинско! Даже джуджетата - признати познавачи - го предпочитат и тачат. Воин на Братството като мен трябва да цени малките удоволствия в живота десет пъти повече от обикновените еснафи. Защото всяко такова може да му е последно."

Младежът нямаше намерение да предприема нещо важно. Просто трябваше да остане, докато го забележат. Стриктното спазване на обичаите в Братството не бе празна измислица, а премислена система за сигурност. А когато заповедите се спазваха строго - всичко се нареждаше към най-добро. В повечето случаи, Фесис нямаше намерение да се записва сред немарливците и нарушителите на дисциплината. Дори да беше сто пъти по-умен от Хеон, бе полагал клетва пред него и щеше да удържи на думата си.