![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Ахата ниско сведе глава. Тъпи и безплътни, ала зли и осезаеми куки се забиваха в кожата й, в черепа, в очите, в челюстите, стремейки се да я разкъсат, да разтворят костите, да се докопат до съкровените й мисли.
Безсилна да се бори с тях, тя отстъпи още една крачка и неволно изстена.
- Колеги, да не прекалите - подхвърли Върховният маг, при което невидимите куки тутакси изчезнаха. - Засега се въздържайте от прекалено ефективна намеса. А ти мисли, Ахата, мисли. Мога да ти помогна. Не желая да говоря сега какво ще искаме от теб, ще кажа само, че не става дума за убийство, предателство или, хм, задоволяване на сладострастни щения по редица противоестествени начини. Главният въпрос е дали си способна да ни... съдействаш или не. Ако не си - отиваш обратно в килията. Видя я какво представлява. Обещанието ми остава в сила. Свърши ли Пороят - можеш да си вървиш. Другата възможност е да се съгласиш... Тогава, Сеамни, ние ще те върнем... на твоите родители. Искаш ли?
Светът притъмня в очите на Ахата. А може би това бяха дланите й, литнали към пламналото й лице. Магьосникът-хуманус удряше отново по най-болното място. Дану бяха силно привързани към родителите си, нямаха по-близък от майката и бащата. Единствено зверовете човеци се държаха с родителите си като с животни.
Леден бич не й позволи да припадне. Заклинанието бе запратено от Силвия. Ахата различи изкривеното от злоба недетско личице на малката магьосница. Ако бе ударила дори с една десета част от пълната си сила, щеше да е смъртоносно.
- Родителите ти са живи - Върховният маг я гледаше право в очите. -Успяха да избягат, когато Третият легион превзе последната ви твърдина в Айаскалския лес. И сега се намират в Пущинака, накъдето... - вълшебникът направи малка пауза, - накъдето се е запътила войска. Втори и Пети легиони. Би трябвало да знаеш нещичко за Пети легион. Те са прочиствали Иствор. Там половината от нашите бойци загинаха, а вашите плениха онзи ранен легат. Набучиха го на копия - също както правят имперските войници с пленниците от твоята раса. Оттогава в Пети легион съществува правило -Дану никога да не остават живи там, където е стъпил легионер с цифрата пет на бронята си. Императорът определено знае кого да праща на такъв поход...
- Защо ми говориш всичко това?! - изкрещя Ахата. Сълзите напираха в очите й. „Проклятие, нима ще се разплача пред тези жалки създания! Мръсни хумануси!"
- За да осъзнаеш пред какъв избор си изправена - без сянка от подигравка поясни Върховният маг — За да проумееш, че от решението ти зависи съдбата на укрилите се в мочурищата на Пущинака Дану. А сред тях и твоите родители. Ние - вълшебникът се наведе напред - имаме властта да спрем тези легиони, Сеамни. Можем и да направим така, че за убежището на твоето племе никой няма да се сети. Разбира се, само за известно и разумно като срок време. Какво ще кажеш сега?
- Лъжеш! - отчаяно изхленчи Ахата, задавена от ридания. -Не ти вярвам!
- Лъжа? О, да, на какво друго е способен един подъл хуманус, говорещо полуживотно, низш скот, роден за робство! - Вълшебникът криво се усмихна. Останалите магове седяха с изпънати гърбове и мълчаха, но Дану усещаше как от тях лъха на вълни пареща омраза. - Да, такива сме. И целите ни винаги са гнусни и нечистоплътни. Само че и вие, и вашите братя елфите винаги сте ни признавали, че сме практични. Здравомислещи. И постъпваме винаги според изгодата си, като в крайна сметка чувствата рядко вземат връх над разума, особено при нас, маговете. Истина е, знаеш го. Какво стана? Безчестният хуманус можел да изджавка и нещо вярно ли? Ако престанеш да ревеш и си дадеш труда поне малко да помислиш, ще разбереш, че нямам полза да те лъжа. Напротив, ние сме заинтересовани в искреното ти желание да... да сключиш с нас... нека го наречем договор. Съюз.
Именно съюз - между могъщия Арк и едно малко, до смърт наплашено момиче Дану.
- За да ви дам власт на Меча?! Никога!
- Глупаво дете. Ние така или иначе ще овладеем силата на Имелсторн. Отдавна сме надминали постиженията на вашата магия. Дървеният меч е, така да се каже, последният непокорен връх. Ако не бяхме станали магически по-силни, ти никога не би стояла сега в тази зала с робски нашийник, а тъкмо обратното - човеците щяха да ги носят. Да, казах одеве, че Имелсторн засега е твърде неразбираем за нас. Но засега. Отказът ти може да ни забави, но не и да ни спре. И със сигурност няма да спре дванайсетте хиляди войници, обучени да се бият в гори... Помисли си как ще свърши битката.